С възмъжаването си Мусолини е малко по-обнадежден за бъдещето си. Домашното му възпитание го прави социалист и антиклерикал. Успява да си осигури диплома за завършено образование и временна работа като учител. След това се премества в Швейцария, вероятно за да избегне повиквателната за редовна военна служба. Прекарва там две години в оскъдица и попада в полицейските архиви на страната заради радикалните си социалистически идеи и като „импулсивен и много агресивен човек“. Понеже е женкар като баща си, той има малко истински приятели. За някои той не е напълно нормален.
Избухването на Първата световна война за Мусолини, както и за Хитлер, е път към спасението. Изоставяйки марксистките си убеждения, младият италианец става прекалено голям патриот и отново подобно на Хитлер се издига до ранга на ефрейтор, преди да бъде ранен и да остане инвалид през 1917 г. Войната изпълва неговото съзнание с патриотичен плам и с дълбоко презрение към италианските политици на власт. Следвоенното недоволство и несигурност поощряват политическите му амбиции и разрастването на патологичната му агресивност.
Възползвайки се от слабостта и бездействието на либералните демократични сили, Мусолини заграбва властта чрез политически машинации и терор. За цели двадесет години той се превръща в „il duce“213. При това не могат да бъдат отречени неговите способности на водач, неговата интелигентност и енергичен характер, както и множеството му постижения. Но колкото повече време прекарва в позицията на неоспорим държавен глава, колкото повече расте преклонението, което той изисква и получава, толкова по-смътни стават представите му за действителността. И толкова повече се проявяват психопатичните страни на неговия характер — безмилостно изтребване на критиците на политиката му, нарастващо себелюбие, все по-голяма готовност да използва войната като средство и част от неговата философия за политиката и живота на обикновените хора. По онова време в Италия е в ход фашисткото обновление на страната, за което според Мусолини тя е предопределена още от времето на имперското си минало. На избухналата междувременно война в Етиопия се гледа само като на сбъдване на това предопределение. Следва съюз с Хитлер, който предхожда влизането на Италия във Втората световна война. Всички тези събития с нищо не подсказват, че под образа му на класически мачо психичните проблеми на неговата личност стават все по-сериозни. Две обстоятелства обаче започват да играят все по-важна роля в живота му: влошаващото се физическо здраве, което се отразява негативно върху душевното му равновесие и върху политическите му решения, както и нарастващата пропаст между идеалния образ, който гради за себе си и историческата действителност, в която е принуден да действа.
Мусолини непрестанно се опитва да прикрива влошеното си здравословно състояние, което би опетнило репутацията му. Макар да е малко вероятно, че той има увреждания на централната нервна система от сифилитична инфекция, здравето му без съмнение не е добро. Веднъж през 1925 г. повръща кръв и припада в колата си; открита е сериозна язва на стомаха и дванадесетопръстника. Четири години по-късно Мусолини се лекува след вътрешен кръвоизлив и е поставен на диета, състояща се само от течна храна и три литра мляко на ден. Здравните му проблеми, подобно на Хитлер, го принуждават да се храни умерено; въздържа се и от алкохола, и от пушенето. Когато през 1942 г. посещава Северна Африка, получава остри болки в стомашно-чревния тракт, които според лекарите са причинени от глисти и амебна дизентерия, но по-вероятно се дължат на пептична язва. В най-критичния момент от войната — през януари 1943 г. — Мусолини живее само на успокоителни и течности.