В училище децата пеят:
Статуята на този човек, висока 16,5 метра, поставена на пиедестал от около 33 метра, е издигнат в столицата на Съветска Армения.
Подобно на Мусолини и Хитлер, Сталин умее да омагьосва и заблуждава своя народ. Като тиранин той има още по-зловеща слава, имайки предвид терорът, който налага, произволните убийства и жестоките наказания в трудовите лагери на ГУЛАГ, на които се крепи режимът му. Безкрайната върволица от неговите жертви наброява най-малко пет милиона души, ликвидирани по негова заповед. Само за един ден през декември 1938 г. той подписва 3182 смъртни присъди. Масово разпространяваният му образ се намира на светлинни години от действителността. И въпреки това претенциите му за гениалност в известен смисъл не могат да бъдат оспорени. Сталин е талантлив организатор и гениален манипулатор на масите, макар методите му да са безмилостни и брутални. На един по-ранен етап от развитието му той е истински запленен от някои идеалистични схващания в марксизма, но този идеализъм бързо е подчинен на стремежа му към властта, към потушаването на всяка критика и към налагане на всяка цена на политиката, която води.
В политическо отношение Сталин е пряк наследник на управленските методи на Иван Грозни и Петър Велики, които той много цени. В разговор с режисьора на филма за Иван Грозни — Сергей Айзенщайн, и с актьора, изпълняващ ролята на царя, Сталин хвали цар Иван като „велик и мъдър владетел, който предпазва страната от чужди влияния и се опитва да доведе докрай процеса на обединение на Русия“. (Robert H. McNeal, Stalin Man and Ruler, p. 298.) Подобно на Петър I руският диктатор гледа на себе си като на създател на нов ред в обществото, олицетворение на който е самият той. Дори и гощавките, които организира, напомнят понякога Царпетровите „заседания на пияния синод“ — пиянство и груби шеги. Сталин обича детинските елементарни шегички като например поставянето на гнили домати на столовете, на които ще седнат гостите му. Милослав Джилас си спомня как по време на един банкет на гостите е наредено да познаят каква е температурата навън под заплахата, че ще трябва да изпият по чаша водка за всеки сгрешен градус. (Robert H. McNeal, Stalin Man and Rider, p. 265.)
Както вече видяхме, в характерите на Иван Грозни и Петър Велики има елементи на психотична невроза, ако не и на нещо по-лошо, предизвикани от прекараните заболявания. Какво може да се каже по този въпрос за Сталин? На външен вид той създава впечатление на напълно нормален, макар и непривлекателен човек, който далеч не е такъв позьор като Мусолини и Хитлер, а за сметка на това се отличава с хладна пресметливост на политик, който се стреми към властта на всяка цена. Въпреки това се предполага, че той също е имал здравословни проблеми — нарушена функция на щитовидната жлеза — хипотиреоиден оток, който може би е предизвикал и известни отклонения в мисленето. (H. L’Etang, The Pathology of Leadership. London, 1969, p. 194.) Има и някои малки физически деформации: срастване на втория и третия пръст на левия му крак, а вследствие на отравяне на кръвта левият му крак е постоянно подут (поради което през 1916 г. е определен като негоден за военна служба), но почти до края на живота си не проявява признаци на умствена или физическа деградация.
Съвременниците му не се съмняват, че той е напълно нормален. Дъщеря му Светлана твърдо заявява, че „никой при никакви обстоятелства не бива да смята баща ѝ за невротик“. Чак след смъртта на диктатора Никита Хрушчов казва, че разсъдъкът на Сталин е „нездрав“ и „болен“ и твърди, че през последните години от живота си е бил умствено неуравновесен: „Още по време на войната Сталин вече не е съвсем добре с главата.“ (Robert H. McNeal, Stalin Man and Ruler, p. 182.) По този повод Шостакович коментира, че Сталин е умствено неуравновесен човек, добавяйки, че „в това няма нищо странно — има толкова много луди владетели; ние в Русия също си имаме няколко“. Според един от биографите му някои доказателства за такова умопомрачение се основават на сведения от Британското посолство. В тях се твърди, че когато на личния му лекар било наредено да го подложи на медицински преглед, довели няколко души, които външно приличали на диктатора, така че докторът да не познае сред тях истинския Сталин. (Alex de Jonge, Stalin and the Shaping of the Soviet Union, p. 378.) И все пак едва ли Сталин е бил луд в истинския смисъл на думата. Историята на неговия живот обаче, стремежът към властта и злоупотребите с нея оставят впечатление за анормалност, която граничи с психично увреждане. Затова не можем да не направим заключението, че случаят на Йосиф Сталин много прилича на това, което днес наричаме психопатия или социопатия.