Основните черти на класическия психопат идеално съвпадат с характера на руския диктатор. Той е отхвърлен от баща си и преживява унизително детство. От друга страна, е безспорно интелигентен и способен човек, който не страда от самозаблуди или халюцинации и се държи напълно разумно. Но същевременно е изцяло влюбен в себе си, никога не поема вината и не изпитва никакви угризения. Така манипулира хората, че да обслужват личните му интереси, и умее да ги убеди в смисъла на своята политика, карайки ги да повярват, че тя защитава и техните интереси. Не е способен обаче да съчувства и да се грижи за другите и с лекота изпраща на смърт всички, които му опонират. Този самотен човек наистина е притежавал инстинктите на откачен американски масов убиец. Прекъсва връзките си с най-близките си хора; сексуалният му живот се състои от случайни връзки и е напълно безсъдържателен; притежава патологична неспособност да прояви приятелство и съчувствие. Неговият живот, отдаден на стремежа към властта, завършва след влошаване на състоянието му в края на 1952 г. от високо кръвно налягане и съпътстващите го проблеми, довели до смъртоносен инсулт225.
Кариерата на румънския диктатор Николае Чаушеску, който заедно със съпругата си Елена беше екзекутиран по време на Румънската революция през декември 1989 г., донякъде напомня за живота и делото на Сталин, само че в умален мащаб. Селската среда, в която израства, го превръща в радикално настроен социалист. Обущар по професия, той достига до върховната власт, като отстранява всички съперници по пътя си. След това управлява Румъния в продължение на двадесет и четири години като тиранин и деспот, но в името на марксистките идеали, които — независимо дали са означавали нещо за него на младини — по-късно му служат единствено за параван, зад който се прикриват излизащите наяве лични амбиции. Все повече и повече Чаушеску става пленник на създадената от самия него легенда, че всичко, което е постигнал, се дължи на неговите способности и упорития му труд. Заобиколен от армия от ласкатели, които с готовност ръкопляскат на своя вожд подобно на армия от роботи, «кондукаторът»226, както обича да го наричат, се превръща в «земен бог, чието име ще остане завинаги в историята».
Нехаещи за мизерията на народа, Чаушеску и съпругата му живеят в лукс. За да отбележат своите успехи, те, без въобще да се замислят, събарят шестнадесет църкви, три манастира и множество жилищни сгради в Букурещ и построяват булевард на социалистическата победа и дворец, който по своите размери и разкош надминава дори Версайския. За семейство Чаушеску румънският народ е пряк потомък на древните даки, а себе си народният вожд смята за приемник на император Траян — лош избор, защото по своя характер и действия той напомня повече за предшественика на Траян — Домициан. Мегаломан като Сталин, Чаушеску непрестанно се бои от възможен заговор. Храната му се опитва предварително и често сменя костюмите си, за да не би да са напоени с отрова. Критиците на неговия режим са бързо ликвидирани. На практика, колкото по-дълго се радва на неограничената си власт, толкова повече той затъва в един измислен свят на илюзии. Все още обаче не разполагаме с достатъчно доказателства дали е страдал от някакво психическо разстройство. За този полулуд диктатор казват, че «подобно на доктор Фауст, дяволът, когото призовава да му служи, става негов покорен слуга и му доставя цялото величие на всевластието — но само докато се стреми към това, което дяволът желае, защото щом започне да съжалява за Гретхените в дългогодишната си политическа кариера, собственият му покорен слуга се превръща в негов страховит господар, който напълно го съсипва.» (R. E. Money-Kyrle, Psychanalysis and Politics. London, 1951, p. 75.) Румънският драматург Йожен Йонеско заявява по този повод: «Чаушеску е луд човек. Жадната му за власт съпруга също е луда, а синът им е идиот; и на тримата е позволено свободно да издевателстват над 23 милиона души.»
Биологичният вид на диктаторите, на който Мусолини, Хитлер и Сталин са прототип, а Чаушеску е един от най-скорошните примери в Европа, не е изолирано политическо явление, характерно само за нашата съвременност или само за Европа. Угандийският лидер Иди Амин, за когото има съмнения, че е болен от сифилис, има редица прояви на душевна неуравновесеност, дори и да приемем, че племенните му чувства са основна причина за неговото жестоко и насилническо управление. Либийският ръководител полковник Муамар Кадафи, за когото има сведения, че е преживял не едно нервно разстройство, неведнъж е показвал липса на умствено равновесие — както в публичните си изяви, така и в речите си, което говори за признаци на лудост. Централноафриканският водач, император Бокаса I, беше без съмнение на ръба на лудостта и се смяташе за въплъщение на Наполеон.