Биографиите на диктаторите през двадесетото столетие бяха използвани като обобщение — в най-общия смисъл на думата — на темата на тази книга: как психически неуравновесените личности, натоварени с върховна власт, могат да вземат решения и да провеждат политика, която да се отрази (често твърде пагубно) върху живота на милиони техни сънародници. Последствията от действията на Хитлер или на Сталин — да оставим настрана другите злодеи на нашето време като Мао Дзедун или аятолах Хомейни например — са наистина неизмерими.
Въпреки че стана модно историческото развитие да се обяснява единствено от гледна точка на социалните движения и имперсоналните сили, историкът поема голям риск, ако не отчете ролята на личността в историята. Дори водачът да е само изразител на стремежите на едно социално движение, което го е издигнало на власт, силата, с която той или тя разполага във всеки момент, може до голяма степен решително да повлияе, а даже и да промени хода на историята. Вече доказахме как подобни решения понякога са резултат не толкова от осъществени политически идеи, колкото от лични предпочитания и стремежи, които в отделни случаи могат да бъдат моделирани от физическо заболяване или умствена неуравновесеност.
Може би още по-смущаваща, както вече посочихме, е лекотата, с която обикновените хора могат да бъдат измамени и манипулирани, за да дадат своята екзалтирана подкрепа на много опасни каузи, скрити зад някакъв патриотичен, религиозен или друг идеологически параван. За съжаление няма никакви гаранции, че в един момент от бъдещото ни историческо развитие тълпите няма отново истерично да приветстват поредния откачен диктатор или политик с помрачено съзнание, обявил се за спасител на своята нация от сполетелите я злини.
«Луд свят! Луди крале! Лудо творение!» — както казва незаконороденият син227 от Шекспировата драма «Крал Джон». Нима няма да се поучим от досегашната история на човечеството? Макар лудите крале и кралици вече да са се превърнали в бледи призраци, оттеглили се в отдавна забравени времена, проблемите, преследвали техните неуравновесени личности и отчасти допринесли за психическата им нестабилност, още не са изчезнали напълно.
Все още около нас се носи миризмата на барут, а и на доста по-неприятни неща от нажежената атмосфера в международните отношения; все още немалко луди политици парадират със своите мании и амбиции, прикрити с алтруизъм и патриотизъм; все още има диктатори, които упражняват огромна власт и се крепят на постовете си поради страха, който внушават, и по волята на хората, които омагьосват с демагогията си. Неприкритият и брутален поради тоталното си безсмислие тероризъм браздеше земята на Северна Ирландия и процъфтяващите някога градове на Ливан, Босна и безброй други места. Ако неуместният религиозен ентусиазъм, макар и все още зловредно активен в някои краища на ислямския свят, се е превърнал вече в умираща кауза, други цели — социални и политически, могат да провокират ирационални обществени реакции. Във време, в което би следвало да проявяваме толерантност, продължава почти винаги неоправданото преследване на малцинствата, независимо дали става дума за цветнокожи, хомосексуалисти, евреи, или за всеки, който се различава от общоприетите норми на поведение. Хората все още говорят за война сякаш са полудели или са забравили миналото, което неведнъж показва пълното безсмислие на човешките жертви, които взима войната.