Кога най-сетне ще проумеем всичко това? «Да можеха хората да се учат от историята, какви уроци щяха да открият в нея!» — възкликва още през 1831 г. големият английски поет-романтик Самюъл Колридж. — Но амбициите и партийните пристрастия заслепяват и светлината, която ни дава натрупаният опит, е като фенер на кърмата, хвърлящ отблясъци по вълните зад нас!“ Стряскащо е наистина, че през 1993 г. хората бяха готови да приемат и да приветстват лесните обещания на своите лидери със същата доверчивост, както в ранните години на Римската империя. Може би защото често пъти не могат да разберат истинските си интереси или ако пък ги знаят, са безпомощни да ги осъществят на практика. „Светът е полудял, господа!“ — това е красноречивото заглавие на една от най-известните комедии на английския драматург Томас Мидълтън228.
Но нека не завършваме с песимистичен тон. Изглежда, хората често са увлечени от хода на историята, който не могат да контролират, и стават жертва не толкова на божествено предопределение, колкото на земната си орис. Настоящото изследване обаче показва, че отделната личност на практика може да играе важна роля във формирането и насочването на историческите процеси. Днес всеки буден и образован човек има поне възможността да подложи на съмнение измамния идеализъм на самовлюбените политици, които независимо от ораторския си талант са негодни да носят политическа отговорност.
Родословни дървета
Приложение