Подигравките, с които са посрещнати тленните му останки, са в ярък контраст с ентусиазма, съпровождащ приветствията към неговия наследник на престола, император Гай, известен повече със своя прякор Калигула, даден му поради това, че като дете обича да носи римските военни обувки (caligae), докато е с баща си в поредния военен лагер. Старият император представлява възрастен саможивец на седемдесет и осем години. Калигула пък, за разлика от баща си Германик, не блести с физически качества. Той е висок и блед, с източени крака, преждевременно оплешивял и толкова чувствителен към окапалата си коса, че често пъти заповядва на хората с хубави коси около него да си обръснат главите. Калигула е плешив и с прекалено окосмено тяло, дефект, към който той е също толкова чувствителен, както и към плешивостта си. Дори само едно неволно споменаване на някакви „дългорунести кози“ може да има опасни последствия. Но макар да не блести с красивата си външност, Калигула поне е млад и енергичен29. А това, поне за момента, обещава на римляните едно по-добро бъдеще.
Ако трябва да бъдем справедливи към управлението на император Калигула, трябва да кажем, че той все пак успява да постигне нещо. Започва властването си с добро, като облекчава някои от непопулярните мерки, въведени от Тиберий. Политиката му и поведението му към околните в много отношения показва здрав разум и дори известна политическа разсъдливост. Съвременните историци се опитват, както и в случая с Тиберий, до известна степен да го реабилитират. Според английския му биограф Дейкър Балсдън доста неща могат да бъдат казани в негова подкрепа и, присъединявайки се към мнението на германските изследователи Х. Улрих (1903) и М. Гелцер (1918), той напълно отхвърля обвиненията, че Калигула е бил луд. Вместо това смята, че епизодите от живота на императора, за които се мислеше, че са доказателство за неговото умопомрачение, са просто „недобре развити (и доста неприятни) страни от неговия характер“ (J.P.V.D. Balsdon, The Emperor Gains). Независимо че обикновено свръхразвитите черти от характера представляват симптомите на лудостта, горепосоченото заключение все пак не е особено радостно.
Древноримските историци, макар че пишат малко след неговата смърт, са категорични, че той е луд, или много лош човек, а най-вероятно и двете. „Природата, изглежда, го е създала по този начин, за да покаже най-отблъскващите недостатъци на човешкия характер. Достатъчно беше да го погледнеш, за да разбереш, че е луд“ — пише Сенека. „Той беше — казва Тацит — с объркана същност (commotus ingenio).“ Светоний пък твърди, че той се е превърнал в чудовище поради лудостта си.
Можем да се запитаме кои черти на характера му говорят за неговото умопомрачение. На първо място той е открито бисексуален и вероятно носи в себе си вината за кръвосмесителни сексуални връзки със сестрите си. Женен е четири пъти и има няколко известни хомосексуални връзки: с някакъв актьор на име Мнестер, с когото има навика да се целува пред хората, с Марк Лепид и с Валерий Катул. Светоний твърди, че Калигула показва жена си пред публика напълно гола, а освен това организира в двореца истински публичен дом, в който матрони и свободно родени младежи могат да бъдат наемани за сексуални услуги срещу заплащане. Подобна дейност свидетелства за развратния характер и невъздържаността на Калигула, които пък от своя страна говорят за неговата психична неуравновесеност.
Но истинският проблем в случая с Калигула е, че той твърде сериозно приема идеята за своята божественост и поради това навлиза в един свят на фантазии и опасни проявления. В основата на лудостта му се оказва влечението му да търси наслада за душата в този измислен от него свят. Той вярва например, че е бог. Обожествяването наистина става част от римската имперска традиция, но не на всички императори е оказана такава чест (Юлий Цезар и Октавиан Август са почитани след смъртта им като богове, но Тиберий не е удостоен с обожествяване). На смъртното си легло император Веспасиан с горчива ирония отбелязва: „Струва ми се, че се превръщам в бог.“