Макар че неговият наследник на престола е твърде далеч от умствената неуравновесеност, той също може да е страдал от енцефалит, който го превръща във физически крехък и невротичен по характер тип. Клавдий е мъж, на когото императорската фамилия никога не е гледала особено сериозно, смятайки го за болнав и слабоумен, почти идиот. За него стоенето на крака е толкова изморително, че дори когато се обръща с реч към Сената, е седнал, а по улиците на Рим винаги пътува на специална носилка. Освен това главата и ръцете му постоянно треперят и заеква. Всичко това обяснява неговите големи опасения да не стане жертва на заговор за свалянето му от власт или за неговото убийство. Затова и наказва със смърт убиеца на предшественика си: защото е дръзнал да сложи край на живота на един римски император. Всеки, допускан до него, е проверяван за оръжие.
Макар и от съвременна гледна точка Клавдий да отговаря на условията да стане пациент на някой кабинет за психологическа помощ, той съвсем не се проявява като тъп, но упорит педант. Дори неговото често споменавано слабоумие вероятно е един вид прикритие в нажежената и опасна атмосфера на императорския дворец. Той несъмнено се проявява като опитен и разумен владетел, умерен и разбран в отношенията си с другите, който отменя повечето от непопулярните мерки, предприети от Калигула, и особено на обвиненията за обида на величеството, равносилни на държавна измяна, които се използват твърде често в миналото за признаване за осъждане на смърт както на виновни, така и на невинни граждани. Клавдий слага край на много от ненавижданите от народа данъци, връща от изгнание заточените и установява по-хармонични отношения със Сената. Въпреки физическите си недъзи той се нагърбва с тежкото пътуване до Британия след нейното поставяне под римска власт от Авъл Плавций през 43 г. сл.Хр.
Слабостта на Клавдий произтича не толкова от неговата политика, колкото от отношенията му с хората и особено с неговите съпруги. Третата му жена, Месалина, от която му се ражда син — Британик, е жена със сексуални предпочитания към промискуитета, която афишира своята интимна връзка с избрания за консул Гай Силвий. Когато Клавдий разбира за това, Силвий е екзекутиран, а Месалина се самоубива. Нейното място в императорското ложе е заето от нейната съперница Агрипина35, сестрата на бившия император Калигула, чиято най-голяма амбиция е да осигури наследяването на императорския трон от нейния син от предишен брак — Нерон.
След смъртта на Клавдий през 54 г. сл.Хр. по време на представление на пантомима, което улеснява плановете на Агрипина, синът на покойния император, Британик, естествено, е избутан встрани и е изместен от престола от доведения му брат Нерон36, който само година по-рано се е оженил за Клавдиевата дъщеря Октавия. Така Нерон става последният император от Юлиево-Клавдиевата династия, но и един от най-печално известните. „Унищожител на човешкия род“ и „отрова за света“ са само някои от определенията, които дава за него Плиний Стари. Той е и първият римски император, за когото Сенатът постановява, че е враг на народа. Следващите поколения виждат в него символ на лошавината и дори го смятат за Антихриста от Библията. В литературата — например в Шекспировия „Хамлет“ и в „Британик“ на Расин — той става синоним за майцеубийство и противоестествена жестокост. Затова пък за маркиз Дьо Сад Нерон е герой. За него дори повече, отколкото за Калигула, важи определението, че „той е бил покварен по наследство дегенерат, корумпиран от абсолютната си власт“.
Сред днешните историци напоследък се забелязва тенденция да се отнасят към неговото управление с повече симпатия, което води до едно по-справедливо и по-малко украсено представяне на образа на владетеля Нерон, с което той самият става по-разбираем за нас и по-малко отблъскващ като историческа фигура. Но още от началото на своето властване се забелязват симптоми не само на предразположение към поквара, но и на умствена неуравновесеност. Той обикаля улиците на Рим с група настроени като него главорези, ограбвайки случайно срещнатите минувачи и извършвайки и други насилнически действия. Тацит предполага, че причина за тази промяна в характера на неговото управление и поведение са смъртта на императорския съветник Бур и краят на влиянието, което оказва върху него интелектуалецът Сенека, както и тяхното заместване от порочния преториански префект Тигелин.
35
наречена Младша, за да бъде различавана от другата Агрипина — „Старша“, майката на Калигула. — Б.пр.