Неспокоен и подозрителен, преследван от кошмара на братоубийството, което е извършил, страхуващ се от убийство, Каракала непрестанно търси съветите на разни пророци и гадатели. За сметка на това отстранява всички, които критикуват неговата политика — независимо дали по добронамерени подбуди или не. Нарежда особено жестокото избиване на всички млади мъже от Александрия, защото си внушава, че градът не го е почел достатъчно и му се е присмял. Лошият му нрав и капризна същност може би стават още по-лоши поради непрестанно разклатеното му здраве, но точната причина за което не ни е известна. В търсене за лек на здравословните си проблеми Каракала посещава светилищата на келтското божество Аполон Гран край днешния Баден-Баден, тогава носещ името Аврелия Аквензис, и на Асклепий край Пергам. През пролетта на 217 г. сл.Хр. той става жертва на заговор, ръководен от преторианския префект Макрин.
Но убийството на Каракала не решава проблемите на империята и опитът на Макрин да стане новият император се оказва без шансове за успех. Юрист по образование доскорошният преториански префект се опитва на всяка цена да укрепи позициите си, но среща силни врагове в лицето на членове на старата императорска династия на Северите начело с вдовицата на императора Септимий Север, Юлия Домна, а след нейната смърт и на сестра ѝ Юлия Меза. Тя се оказва енергична и непоколебима жена, решена на всичко, за да осигури достойна съдба за внуците си (понеже самата тя има само дъщери) — Басиан и Алексиан.
По това време Басиан, който от млад става известен с прозвището Елагабал, понеже е служител на бога на Слънцето42, е на четиринадесет години и блести със своята красива външност. Той заема семейната служба върховен жрец на Слънцето в един прекрасен храм в Емеса, основният обект на поклонение, представляващ голям черен камък с конична форма, който според легендата е изпратен от небето. Симпатичният върховен жрец, жизнерадостен ексхибиционист, отказва да носи вълнените одежди по староримската или старогръцката мода и за нищо на света не би докоснал кожата на тялото си с друго, освен с коприна, доволен от пищния костюм на службата си — разказва Херодиан в своята история (кн. V, гл. III).
Макар че Елагабал вероятно няма амбиции, той ще стане средство за решимостта на баба си да се разпорежда със съдбините на Римската империя. Затова тя гледа на Макрин с презрение, а за целта на своите стремежи да възстанови династията на Северите на власт подкупва щедро с големи суми военните, като същевременно пуска в обращение и слуха, че истинският баща на Елагабал е покойният император Каракала.
След като тази новина бързо е разпространена из източните провинции на империята, тя и нейното семейство се заемат да организират заговор за издигане на Елагабал на императорския престол. След това заедно с дъщерите си Юлия Меза се запътва за лагера на войските. Макрин, който по това време се намира в Антиохия, отначало не приема сериозно новините за потенциалния бунт, който назрява, но след като нови и нови войскови части се отмятат от него, той постепенно губи кураж и в деня, когато двете войски43 застават една срещу друга, той сваля пурпурната си туника и императорските отличителни знаци, обръсва си брадата и търси спасение чрез бягство. Надява се да стигне до Рим, където да намери поддръжници, но е разпознат в Халцедон, където незабавно е екзекутиран.
Върховният жрец на Слънцето Елагабал, който от този момент сяда на императорския престол, е може би най-ексцентричният човек, държал в ръцете си съдбините на Римската империя. Това, че той е от сирийски произход в космополитната империя не е никакъв проблем. Септимий Север пък е всъщност либиец. Други са обаче сериозните причини за странностите на Елагабал — пълната липса на управленски опит, младата му възраст и психическите отклонения, с които се характеризира личността му. Той е странен и чувствителен младеж, поставен на място, за което изобщо не е подходящ. Това обаче никак не тревожи баба му Юлия Меза, която без съмнение се надява да държи реалната власт в ръцете си, докато внукът ѝ изпълнява ролята си на владетел само на думи. Когато новият императорски двор се приготвя да напусне Никомедия и да отпътува за Рим, тя му казва просто, че трябва да се опита да се облича по-семпло и да привиква с обичаите и традициите на Западната Римска империя.
Ерагабал от този момент трябва вече да понася тежестите както на жреческата си служба, така и на комбинацията от своето призвание да бъде върховен жрец и да разполага с огромна политическа власт. За управлението на империята това се оказва смъртоносна комбинация, нарушаваща завинаги равновесието на едно съзнание, което вероятно никога не е било напълно нормално. Подобно на неговите предшественици Калигула и Комод, Елагабал започва да си вярва, че човешкото и божественото у него се преплитат. От позицията си на върховен жрец на Слънцето, той започва да се представя като въплъщение на самия бог. Затова независимо че усмирява римляните с разточителната си щедрост и с пищните зрелища, които организира в амфитеатъра, не след дълго той засяга религиозните чувства на трезво мислещите сенатори с това, че се опитва да постави Юпитер на заден план за сметка на собствения си чуждоземен бог.
42
Хелиогабал, семитско божество на непобедимото слънце, въведено в Римската империя. — Б.пр.