Защото едно от първите неща, които новият император се заема да направи, е да нареди издигането на разкошен храм, в който да се постави статуя на неговия бог. Фигурата на божеството е пренесена в новото ѝ жилище в каляска, украсена със злато и скъпоценни камъни, теглена от шест бели коня. На зрителите им се струва като че ли богът сам дърпа юздите на своята колесница, но всъщност самият Елагабал подтичва пред нея с гръб по посока на движението и държи конската сбруя. Римското население, което се случва да наблюдава процесията, е очаровано от това необикновено зрелище и засипва с дъжд от цветя и венци преминаващите, докато високопоставени военачалници, облечени в дълги туники по сирийската мода, са задължени да носят в златни купи вътрешностите на жертвените животни, смесени с вино и благовония. Когато стигат до новопостроения храм, императорът се изкачва на специално издигнатата за целта куличка и хвърля оттам на всички страни сред въодушевената тълпа от граждани подаръци — златни и сребърни чаши, дрехи, завивки и дори домашни животни, с изключение на прасета, които неговата религия му забранява да докосва.
Такива странни спектакли, които представляват зрелищна пантомима за зяпачите, сами по себе си са напълно безобидни, но натрапчивите идеи на Елагабал го завладяват напълно. Той си мисли, че щом самият е бог, значи трябва да се ожени за богиня. Когато му донасят в храма статуята на Атина Палада като евентуална кандидатка за женитба, той отхвърля това предложение, като казва, че видът ѝ е много войнствен за тази цел. Изборът му най-накрая пада на картагенската богиня на Луната, Танит, Астарта44 или Урания — тя е наричана с няколко различни имена. И наистина, каква по-подходяща годеница от богинята на Луната може да се намери за бога на Слънцето? В по-практичен план той поисква голяма сума пари като зестра, а на поданиците си нарежда да отпразнуват сватбата му с тържества и гощавки.
Но едно е да се ожениш за богиня и съвсем друго — да консумираш брака си с нея. Защото този млад и симпатичен император е обладан от съвсем човешки полов нагон, а вероятно и доста силен. В битността си на човешко същество той се жени първо за една представителка на римската аристокрация, а след това се развежда с нея, за да се ожени за Юлия Аквила. Тя обаче е посветена в службата на Девата Весталка, върховна жрица на богинята Веста, и е дала обет за вечно девство. Това представлява сериозно погазване на религиозното приличие, но императорът оборва своите критици с тезата, че бракът между две така свети личности не е светотатствен, а напротив — пресвещен. Въпреки че заявява открито, че връзките му с Юлия Аквила са свещени и неприкосновени, Елагабал скоро зарязва новата си съпруга в полза на една представителка на собствения му род. Въпреки това, в края на краткия си живот, той отново се връща в прегръдките на Юлия. Преди това обаче успява да сключи и пети брак — добра равносметка само за един четиригодишен период.
Изводът е, че Елагабал страда не само от ментално, но и от сексуално разстройство. Голямата му любов към фините неща го кара да започне да се облича като жена. Белосва лицето си, слага си руж, златни огърлици блестят по копринената му туника и в този вид с готовност танцува пред публика. „Той се занимаваше с обработка на вълна, понякога носеше мрежичка върху косата си и си боядисваше очите; мажеше ги с бяла боя и червена растителна тинктура45. Все пак веднъж си избръсна наболия по брадичката мъх и това стана повод да обяви празник за отбелязване на тържествения случай. По-късно обаче започна да скубе космите, израсли по лицето му, за да прилича досущ на жена“ — разказва за него историкът Дион Касий (LXXX, 14). Друг път решава, че иска да се раздели с половите си органи. Същият Дион Касий пише по този повод следното: