— Не мислите ли, че и е тежко?
— Ужасно! Разбира се, че е само за няколко месеца, но не желая някой да се жертва за мен.
— Скъпа Луис, вие надживяхте двама съпрузи, не мога да си обясня причината да не погребете и още двама?
— Мислите това за забавно? — използва такъв тон, като че ли говори на престъпник.
— Предполагам, никога не ви е идвало на ум, че сте достатъчно силна, за да правите каквото си искате и че бедното ви сърце е само извинение да вършите онова, което ви е скучно?
— О знам, знам какво мислите за мен! Никога не сте вярвали, че съм болна, нали?
Изгледах я отгоре до долу.
— Никога! Мисля, че 25 години просто блъфирате. Мисля че сте най-себичната и чудовищна жена, която познавам! Съсипахте живота на двама бедни прекрасни мъже и сега сте готова да съсипете живота на собствената си дъщеря!
Нямаше да се учудя много, ако Луис се бе оплакала от сърце след това. Очаквах да изпадне в истерия. Но тя само се усмихна приветливо.
— Мой скъпи приятелю, някой ден наистина ще съжалявате, че сте ми казал всичко това!
— Вие ли сте причината, Ирис да не иска да се омъжи за този млад човек?
— Молих я да се омъжи за него. Знам, че ще ме убие, но не ми пука. Никой не се грижи за мен. Аз съм тегло за всички.
— Казахте ли и, че това ще ви убие?
— Тя ме принуди!
— Да, колкото някой друг на този свят ви е принуждавал да направите нещо, което да не искате.
— Може да се омъжи за него още утре, стига да иска! Ако това ме убие, просто ще ме убие!
— Ами, нека поемем риска, а?
— Нямате ли поне малко милост към мен?
— Не мога да съжаля, някой, който така да ме развеселява, както вие в момента!
Червени петна заляха бледите бузи на Луис и тя пак се усмихна, но сега очите и издаваха гняв и ярост.
— Ирис ще се омъжи до месец и се надявам ако нещо се случи с мен, ти и тя да можете да си простите.
Луис бе дала дума и я изпълни. Бе определена датата. Зестрата бе дадена, поканите бяха написани. Ирис и моето момче сияеха. В дена на сватбата, в десет часа, сутринта, точно преди да излязат пред олтара, Луис, тази дяволска жена получи сърдечна криза и…почина. И умирайки, милостиво прости на Ирис, че е причинила смъртта и.