— Ариа, скъпа? — Гласът на майка й я накара да се обърне. — Ще го закараш ли на тренировките?
Ариа се изсмя леко.
— Нямам книжка, мамо.
— Е, и? В Рейкявик шофираше непрекъснато. Стадионът е само на няколко километра, най-лошото, което може да стане, е да блъснеш някоя крава. Просто го изчакай, докато свърши.
Ариа замълча. Майка й вече звучеше уморено. Чуваше как татко й отваря и затваря шкафовете в кухнята, мърморейки си под нос. Щяха ли да се обичат родителите й както в Исландия? Или нещата щяха да са същите, като преди да заминат?
— Добре — въздъхна накрая. Остави куфарите си в антрето, взе ключа от колата и се метна на шофьорското място.
Брат й се качи до нея. За нула време беше успял да се спретне в спортния си екип. Ентусиазирано дърпаше мрежата на стика си, но не пропускаше и да я погледне с ехидна знаеща усмивка.
— Радваш ли се, че се върнахме?
Тя само въздъхна в отговор. По време на цялото пътуване от летището Майк стоеше с пръсти, опрени на стъклото, и възкликваше: „Махнали са рампата на скейтърите!“ или „Кравите все още си вонят като преди!“. Ариа едва бе натиснала спирачките, когато той отвори вратата и се втурна към голямото игрище, покрито с добре окосена трева.
Тя зарея поглед през шибидаха и въздъхна отново. Не щастлива, направо съм очарована, че се върнахме. Един пъстър балон спокойно се носеше сред облаците. Навремето обожаваше да гледа балоните, но днес примижа с едното око, фокусира го и се престори, че го спуква с изстрел на показалеца си.
Групичка момчета с бели тениски на „Найк“, торбести панталони и бейзболни шапки, обърнати с козирката назад, бавно подминаха колата й. Туйто. Всички момчета в Роузууд изглеждаха като излезли изпод индиго. Ариа примигна. Единият от тях даже носеше същата тениска с надпис „Пенсилвански университет“, каквато имаше и Ноъл Кан, момчето, в което бе влюбена в осми клас. Тя заразглежда вълнистата черна коса на момчето. Чакай. Това… той ли беше? О, Боже. Наистина беше той. Ариа не можеше да повярва, че носи същата тениска, с която се разхождаше и на тринайсет. Кой знае, може би му беше късметлийска, или пък я свързваше с някое друго спортно суеверие.
Ноъл я изгледа изпитателно, след което се приближи към колата и почука на прозореца й. Тя го свали.
— Ти си момичето, дето отиде на северния полюс. Ариа, нали? Приятелката на Али Ди?
Тя усети пърхане на пеперуди в стомаха.
— Ами…
— Не, бате. — Джеймс Фрийд, вторият в класацията на най-готините момчета в Роузууд се приближи зад Ноъл. — Не е ходила на северния полюс, беше във Финландия. Абе, там, откъдето е оная манекенка, Светлана. Дето прилича на Хана.
Ариа вдигна вежда. Хана? Като Хана Марин?
Прозвуча свирката на треньора и Ноъл се пресегна през прозореца да я докосне по рамото.
— Ще останеш да гледаш, нали, финландке?
— Ммм… jа — каза Ариа.
— Това какво беше, финландски зов за съвкупление? — захили се Джеймс.
Ариа завъртя очи. Беше убедена, че ja е финландската дума за „да“, но тия естествено не го знаеха.
— Хайде вървете да играете с топките си. — Тя се усмихна вяло.
Момчетата се сръгаха един друг с лакти, след което се затичаха към игрището, размахвайки стиковете си наляво-надясно. Ариа се загледа през прозореца. Каква ирония! За пръв път флиртуваше с момче от родното й място — и то не с кого да е, а точно с Ноъл, — а дори не й пукаше. Между клоните на дървета блестеше камбанарията на църквата при „Холис“, малкият колеж, в който бе преподавал баща й. На главната улица на кампуса имаше бар, „Снукърс“. Тя се поизправи на седалката и си погледна часовника. Два и половина. Току-виж се окаже отворено. Можеше да пийне бира-две и да си намери собствено забавление.
Пък и кой знае, възможно беше след бирата даже роузуудските момчета да заприличат на хора.
Докато баровете в Рейкявик ухаеха на прясна бира, старо дърво и френски цигари, то „Снукърс“ миришеше на смесица от пот, мръсни чорапи и кучета. И както всяко кътче в Роузууд, носеше спомени: една петъчна вечер Алисън Дилорентис бе предизвикала Ариа да влезе в бара и да си поръча коктейл „Стенещ оргазъм“. Ариа бе изчакала опашката от дванайсетокласници и когато охраната на вратата отказа да я пусне, извика: „Моят Стенещ оргазъм е вътре!“. Чак след това си даде сметка какво е изтърсила и хукна при приятелките си, които се криеха зад една кола на паркинга. Заедно се смяха толкова много, че накрая се разхълцаха.