— Амстел — каза тя на бармана, след като мина през стъклените врати на входа — в два и половина в събота явно нямаше нужда от охрана. Човекът зад бара я изгледа с леко съмнение, но в крайна сметка сложи халбата пред нея и се обърна. Ариа отпи солидна глътка. Беше блудкава и водниста. Тя изплю бирата обратно в чашата.
— Хей, добре ли си?
Ариа се обърна. През три стола седеше младеж с непокорна руса коса и ледено сини очи като на сибирско хъски. Разклащаше някаква течност в неголяма тумбеста чаша.
Тя сбърчи вежди.
— Да, просто бях забравила каква е тукашната бира. През последните две години бях в Европа, там вкусът е несравнимо по-добър.
— Европа? — Момчето се усмихна. Имаше сладка усмивка. — Къде по-точно?
Тя отвърна на усмивката.
— Исландия.
Очите му просияха.
— Ходил съм в Рейкявик. На път за Амстердам прекарах няколко дни там. На пристанището имаше страхотен купон. Голяма работа.
Ариа обхвана с две ръце халбата си.
— Така е, партитата им са жестоки.
— Видя ли Северното сияние?
— Естествено! И среднощното слънце. През лятото има наистина чудесни рейв-партита, с перфектната музика. — Тя погледна чашата му. — Какво пиеш?
— Скоч — отвърна той и вече правеше знак на бармана. — Нали ще удариш един?
Тя кимна. Синеокият сладур се премести до нея. Имаше хубави ръце с дълги пръсти и леко изгризани нокти. На джинсовото му яке се кипреше малка значка с надпис УМНИТЕ ЖЕНИ ГЛАСУВАТ!
— Значи така, живяла си в Исландия? — Той пак се усмихна. — Някаква обменна програма ли?
— А, не — започна Ариа. Барманът постави скоча пред нея и тя отпи голяма глътка, по-уместна за бира. По гърлото и гърдите й веднага се разля горещина. — Бях там, понеже… — Спря се. — Всъщност да, година в чужбина по една обменна програма. — Нека непознатият си мисли каквото си иска.
— Яко. — Той кимна. — А преди това къде учеше?
Тя сви рамене.
— Ами… Тук, в Роузууд. — Усмихна се и побърза да добави: — Но там определено ми харесваше повече.
Момчето кимна.
— И за мен беше голяма мъка да се върна в щатите след Амстердам.
— Моля ти се! Ревах по целия път към вкъщи — призна Ариа и се почувства като себе си — по-точно като своето подобрено исландско Аз — за пръв път, откакто дойде. Не само, че си говореше за Европа с готино и умно момче, но можеше да се окаже, че той е единственият в Роузууд, който не я познаваше в предишното й амплоа — на особнячката, приятелка на сладкото момиче, което изчезна.
— А ти тук ли учиш? — попита тя.
— Тъкмо завърших. — Той попи устни с кърпичка и си запали „Кемъл“. Предложи й цигара с жест, но тя поклати глава. — Ще преподавам.
Ариа отпи нова глътка и осъзна, че е пресушила питието си. Гледай ти.
— Май и аз с това бих искала да се занимавам. Като завърша училище. Или преподаване, или писане на пиеси.
— Сериозно ли? Пиеси? Каква специалност си?
— Английски. — Барманът й наля поредното уиски.
— И аз това ще преподавам! — възкликна сладурът. Ръката му някак небрежно се озова на коляното й. Това толкова я изненада, че подскочи и почти си разля питието. Той се отдръпна. Ариа се изчерви.
— Извинявай — каза момчето малко срамежливо.
— Между другото, аз съм Езра.
— Ариа. — По някаква причина името й прозвуча абсурдно. Тя се разхили и залитна, изгубила равновесие.
— Опа! — Езра хвана ръката й, за да я задържи.
Три скоча по-късно, Ариа и Езра бяха установили, че и двамата са срещали онзи стар моряк–барман в бара „Борг“ в Рейкявик, че къпането в горещата лагуна с минерални води ги приспива и че всъщност харесват миризмата на развалени яйца от серните изпарения на геотермалните извори. С всеки миг очите на Езра ставаха по-сини. Ариа искаше да го попита дали си има приятелка. Чувстваше се затоплена отвътре и беше сигурна, че причината не е само в скоча.
— Трябва да отида до тоалетната — каза тя замаяно.
Езра се усмихна.
— Може ли и аз да дойда?
Е, това май беше отговорът на въпроса за гаджето.
— Искам да кажа, ъ-ъ-ъ… — Той потърка врата си с ръка и я фокусира изпод сключените си вежди. — Прекалено прям ли бях?
Главата й зашумя. Да се забива с непознати не беше точно в неин стил, поне не в Америка. Но нима не бе искала да бъде Исландската Ариа?