Но нищо не се случи. Бяха извън магазина.
Мона я стисна за ръката.
— И ти ли си взе?
— Много ясно. — Тя повдигна ръкава си. — И тях. — Откопча портмонето си и й показа обиците.
— Стига бе! — Очите на Мона се разшириха.
Хана се подсмихна. Понякога беше толкова приятно да надминеш най-добрата си приятелка. Не искаше задоволството й да бъде очевидно, затова побърза да се извърне. Отдалечи се от „Тифани“, като се ослушваше дали някой не е тръгнал да ги гони. Ала единственият шум бе бълбукането на фонтана и песента „Опа! Пак го направих“4.
О, да, направих го, помисли си Хана.
4.
Спенсър върви по ръба
— Миличка, не бива да ядеш мидите с ръце. Не е възпитано.
Спенсър Хейстингс погледна майка си Вероника, която нервно прокарваше ръце през пепеляво русата си коса с перфектно изсветлени кичури.
— Съжалявам. — Спенсър посегна към невъзможно миниатюрната виличка за миди.
— Наистина не смятам, че Мелиса трябва да живее в градската къща с целия онзи прахоляк — обърна се госпожа Хейстингс към съпруга си, игнорирайки извинението.
Питър Хейстингс раздвижи раменете и врата си. Когато не практикуваше право, баща й бясно караше велосипеда си из тесните улички на Роузууд, облечен с ярък колоездачески костюм, и гневно размахваше юмрук към бързо отминаващите коли. Това упражнение му бе спечелило хронично настинали рамене.
— А и шумотевицата! Въобще не си представям как ще учи — продължаваше госпожа Хейстингс.
Спенсър и родителите й се намираха в „Мошулу“ ресторант на борда на един клипер5 във филаделфийското пристанище, и чакаха сестра й Мелиса да се присъедини за вечеря. Щяха да празнуват — Мелиса бе завършила Ю Пен6 с една година по-рано и бе приета в бизнес-училище „Уортън“ към университета. Къщата в центъра на града беше в ремонт — подарък от родителите за Мелиса.
Само след два дни Спенсър щеше да започне единайсети клас в роузуудската гимназия и да се зарине в работа: предстояха й пет курса за напреднали, състезания, организиране на благотворителни събития, списване на годишника, репетиции за часовете по актьорско майсторство, тренировки по хокей и спешно разпращане на кандидатстудентските документи — всеизвестно беше, че най-лесният път за прием във висшите училища от Бръшляновата лига беше през летните лагери, които те организираха. Но имаше и едно нещо тази година, което Спенсър наистина чакаше с нетърпение: да се пренесе в бившата плевня зад семейното имение. Според техните това беше най-подходящото място за учебна подготовка — нали бе свършило прекрасна работа на Мелиса! Гр-р-р. Но все пак в този случай Спенсър се радваше, че ще поеме по стъпките на кака си, тъй като те водеха до спокойната, изпълнена със светлина къща за гости, където щеше да бъде далеч от родителите си и досадните им, вечно лаещи лабрадори.
Сестрите водеха тихо, но отдавнашно съперничество и Спенсър вечно бе губещата: в началното училище Спенсър четири пъти спечели наградата за най-добра физическа форма; Мелиса я беше печелила пет пъти. Спенсър се класира втора на викторината по география в седми клас; Мелиса бе станала първа. Спенсър беше част от колектива, който подготвяше годишника, участваше във всички училищни пиеси, а наред с това бе записала и пет курса за напреднали тази година; Мелиса бе направила всичко това една година по-рано, а в допълнение работеше в конефермата на майка им и тренираше за благотворителния филаделфийски маратон, средствата, от който щяха да отидат за изследвания за левкемия. Колкото и висок да беше успехът на Спенсър, с колкото и извънкласни занятия да препълваше програмата си, тя така и не успяваше да догони абсолютното съвършенство на Мелиса.
Спенсър взе поредната мида с пръсти и я тикна в устата си. Баща й обожаваше този ресторант с неговата ламперия от тъмно дърво, меки ориенталски килими и упойващата миризма на масло, червено вино и солен морски въздух. Седнал между мачтите и платната, човек се чувстваше готов да се метне през борда в изумрудените води на пристанището. Спенсър зарея поглед отвъд реката към големия аквариум в Кемдън, Ню Джърси. Една голяма празнична яхта, украсена с коледни лампички, грациозно ги задмина. Някой изстреля жълт фойерверк от предната палуба. На яхтата очевидно се веселяха далеч повече, отколкото тук.
6
Съкратено название на Пенсилванския университет, престижно учебно заведение от Бръшляновата лига. — Б.пр.