Мелиса поклати глава.
— Не разбираш от какво си се отървала, Спенс — това е тооолкова много работа! Когато аз бях отговорник, почти не ми оставаше време за друго!
— И без това си доста натоварена, Спенсър — каза госпожа Хейстингс. — Годишника, хокея…
— Пък и, Спенс, може да наследиш отговорника… ако умре — намигна й Мелиса, сякаш си имаха някаква тяхна си шега, което не беше така.
Мелиса се обърна към техните.
— Мамо, току-що ме осени страхотна идея. Какво ще кажете аз и Рен да се настаним в плевнята? Така няма да ви дотежим.
Спенсър се почувства все едно някой я беше изритал в корема. Плевнята?
Госпожа Хейстингс потупа съвършено начервените си устни с дългия си показалец с френски маникюр.
— Хммм — започна тя и се обърна колебливо към по-малката си дъщеря. — Ще можеш ли да почакаш няколко месеца, скъпа? След това плевнята е изцяло твоя.
— О! — Мелиса остави вилицата си. — Не знаех, че ще се местиш там, Спенс! Не искам да създавам усложнения…
— Всичко е наред — прекъсна я Спенсър бързо и отпи яка глътка от чашата си с ледена вода. Не искаше да избухва пред родителите си и съвършената Мелиса. — Мога да почакам.
— Наистина? — попита сладко Мелиса. — Толкова си мила!
Майка им стисна ръката на Спенсър със своите хладни тънки пръсти и просия.
— Знаех си, че ще проявиш разбиране!
— Ще ме извините ли? — Спенсър замаяно бутна стола си назад и се изправи. — Веднага се връщам. — Тя закрачи по дървената палуба, спусна се по покритите с килим стъпала и излезе през главния вход. Имаше нужда да усети твърда земя под краката си.
Откъм крайбрежната алея хоризонтът блещукаше със стотици светлини. Спенсър се отпусна на една пейка и започна с йогийско дишане. После измъкна портмонето от чантата си и се зае да си подрежда парите. Сложи всички банкноти с холографската лента от една и съща страна и ги нареди в азбучен ред според дългите комбинации от букви и цифри, изписани със зелено по краищата. Това винаги я успокояваше. Когато свърши, тя вдигна поглед към палубата на кораба. Родителите й бяха седнали с лице към реката, тъй че нямаше как да я видят. Разрови се в чантата си за пакета „Марлборо“ за спешни случаи и запали цигара.
Дърпаше от фаса ожесточено и ядно. Да се натресе в плевнята вместо нея само по себе си беше адски долно, но да го направи толкова учтиво — е, да, това бе точно в стила на Мелиса, винаги любезна отвън, но отвратителна вътрешно. И никой не забелязваше, освен Спенсър!
Беше успяла да си отмъсти на сестра си само веднъж, няколко седмици преди да завърши седми клас. Една вечер Мелиса и гаджето й Йън Томас учеха за класно. Когато Йън си тръгна, Спенсър го причака край колата му, паркирана зад боровете. Бе искала просто да пофлиртува — грехота беше такова момче да хаби сексапила си по обикновената й, скучна сестра — затова леко го шляпна зад врата за довиждане. Но когато той я притисна към вратата на колата, не се отдръпна. Спряха да се целуват чак когато алармата му се разпищя.
Когато разказа на Алисън, тя заяви, че Спенсър е постъпила отвратително и че трябва да признае на Мелиса. Спенсър заподозря, че Али просто й завижда, понеже цяла година се бяха състезавали коя ще се забие с повече батковци, а целувката с Йън й даваше преднина.
Спенсър рязко си пое дъх. Мразеше да й се напомня за този период от живота й. Но някогашната къща на Дилорентис беше точно до тяхната, а един от прозорците на спалнята на Алисън гледаше към тази на Спенсър — беше все едно Али я преследваше денем и нощем. Само трябваше да погледне през стъклото и — ето я Али от седми клас, окачваща униформата си от младежкия отбор така, че Спенсър да може да я види, или клюкарстваща по мобилния си телефон.
На Спенсър й се щеше да вярва, че се е променила много за тези години. Четирите дружки се бяха държали толкова гадно — най-вече Алисън, но не само тя. А най-лошият от всички спомени беше за онова… онова с Джена. Само при мисълта Спенсър се почувства толкова ужасно, че за милиарден път пожела да го изтрие от съзнанието си, както бяха направили във филма „Блясъкът на чистия ум“7.
— Нали знаеш, че не е хубаво да пушиш.
Тя се обърна и видя Рен. Изгледа го изненадано.