Дали изглеждаше отчаяно да пише на Езра в два и половина през нощта? Все още не бе получила отговор. Тя бръкна в чантата си за телефона и го извади. На екранчето бе изписано: НОВО СЪОБЩЕНИЕ. В стомаха й запърхаха пеперуди. Почувства се едновременно облекчена, развълнувана и неспокойна. Но докато натискаше бутона Прочети, един глас я прекъсна:
— Извинете, не можете да ползвате мобилните си телефони в час.
Ариа покри телефона си с ръце и вдигна очи. Мъжът, който бе казал това — най-вероятно новият учител, — стоеше с гръб към класа и пишеше по дъската с тебешира: господин Фиц. Държеше някакъв лист със знака на гимназията. Доколкото можеше да се прецени, изглеждаше млад. Няколко момичета го измериха с одобрителни погледи, а Хана дори подсвирна.
— Знам, че съм нов — продължи той, изписвайки Курс по английски език за напреднали под името си, — но от канцеларията ми връчиха този лист, в който са описани правилата във връзка с джиесемите. — Учителят се обърна. Листът се изплъзна от ръката му и полека кацна на пода.
Устата на Ариа пресъхна. Пред класа стоеше Езра от бара. Езра, получателят на нейното хайку. Нейният Езра, строен и божествен в роуззудската учителска униформа, с грижливо сресана коса, със закопчана риза и кожена папка с лекции под мишница. И който току-що бе изписал на дъската Господин Фиц, Курс по английски език за напреднали.
Той се взираше в нея и цветът бавно се оттегляше от бузите му.
— По дяволите!
Целият клас се обърна, за да види кого гледа новият учител. Ариа нямаше желание да среща погледите им, затова сведе очи към новото съобщение на телефона си.
„Ариа: Изненада! Чудя се как ли би коментирала твоята плюшена кукла…
По дяволите, наистина.
6.
И Емили е французойка!
Във вторник следобед Емили стоеше пред своето металното зелено шкафче, след като последният звънец за деня беше бил. На вратичката му още стояха лепенките от миналата година — Плуване, САЩ; Лив Тайлър в ролята на елфа Арвен; магнит за хладилник. Гаджето й Бен се приближи към нея.
— Искаш ли да се отбием в Уауа? — попита той. Униформената риза висеше свободно върху стройното му мускулесто тяло, а русолявата му коса бе леко разбъркана.
— Не ми се ходи. — Тренировките им започваха в три и половина, затова плувците обикновено пращаха някого до магазина, за да си получат студените чайове, чипса и т.н., преди да са преплували един милион дължини.
Няколко момчета се спряха да кажат чао на Бен на път за паркинга. Спенсър Хейстингс, която миналата година беше в един и същи курс по история с Бен, помаха с ръка. Емили отговори на поздрава, преди да си даде сметка, че Спенсър не гледа нея. Трудно бе да повярва, че след всичко, през което бяха минали заедно и след всички тайни, които бяха споделили, сега се държаха като непознати.
Когато отново останаха сами, Бен се обърна към нея и сбърчи вежди.
— Облякла си си якето. Няма ли да тренираш?
— Хм. — Емили затвори шкафчето си и го заключи. — Нали се сещаш за момичето, което развеждах насам-натам днес? Ще я изпратя до тях, нали е тук за първи ден…
Той се подсмихна.
— Каква си ми сладурана! Родителите на кандидат-студентите плащат за разходките в университета, а ти го правиш безплатно.
— Стига де. — Емили се усмихна неловко. — Става дума за десетминутна разходка.
Бен я погледна и закима усърдно.
— Какво? Просто се опитвам да се държа добре!
— Супер — каза той и се усмихна. После отмести очи от нея, за да помаха на Кейси Киршнър, капитанът на мъжкия отбор по борба.
Мая се появи минутка, след като Бен бе се отправил към паркинга по страничните стълби. Носеше бяло дънково яке над униформата и беше обута с чехли на „Оукли“. Ноктите на краката й бяха лакирани.
— Ехо! — поздрави тя Емили с усмивка.
— Хей, ти вече си тук. — Емили се опита да прозвучи ведро, но вътрешно се чувстваше някак неудобно. Може би все пак трябваше да отиде на тренировката с Бен. Щеше ли да е странно да изпрати Мая до тях и после да се върне?
— Готови ли сме?