Мая, която я бе задминала доста, я погледна през рамо.
— Ей, добре ли си?
Емили пъхна ръце в джобовете на якето си. За секунда й мина през ум да разкаже всичко за Али. Но едно колибри изпърха край нея и тя изведнъж загуби смелост.
— Нищо ми няма.
— Ще влезеш ли? — предложи Мая.
— Не… Аз… Аз трябва да се върна в училище — промълви Емили. — Тренировка по плуване.
— О! — Мая наклони глава. — Нямаше нужда да вървиш с мен дотук, глупаче.
— Знам, но не исках да се загубиш.
— Такава си ми сладурана! — Емили се зачуди какво точно има предвид Мая под сладурана. Може би беше типично обръщение в Калифорния? — Е, добре, приятно плуване тогава. И благодаря, че се разхождаш с мен цял ден.
— Няма проблеми. — Емили пристъпи напред и телата им се притиснаха в прегръдка.
— Ммм — въздъхна Мая и я притисна по-силно. Момичетата отстъпиха назад и се ухилиха. После Мая се наведе и целуна Емили по двете бузи. — Мляс, мляс! Като французойките!
— Ами тогава и аз ще съм французойка — засмя се Емили и забрави за Али за миг. — Мляс! — И целуна Мая по гладката лява буза.
Тогава Мая я целуна отново, по дясната буза, само че една идея по-близо до устата. И този път нямаше мляс.
Дъхът на Мая миришеше на бананова дъвка. Емили отскочи назад и хвана чантата с плувния си екип миг преди да се изплъзне от рамото й. Когато отново вдигна очи, Мая се усмихваше широко.
— Ще се видим — махна й тя. — Разбий ги!
След тренировката Емили грижливо сгъна кърпата си и я прибра в чантата. Целият следобед бе минал ужасно. След като Мая се прибра, Емили бе тичала към училище, като че ли това можеше да сложи ред в обърканите й чувства. Когато най-сетне се плъзна във водата и заплува дължина след дължина, пред очите й продължаваха да се мержелеят буквите, изрязани в кората на онова дърво. Когато треньорката изсвири пронизително и започнаха да упражняват старт и обръщане, тя подушваше дъвката на Мая и чуваше сърдечния й заразителен смях. Докато стоеше пред шкафчето, си даде сметка, че два пъти си е измила косата с шампоан. Повечето момичета обикновено престояваха в общата баня по-дълго, за да поклюкарстват, но Емили бе прекалено разсеяна, за да се присъедини към тях.
Пресегна се към тениската и дънките си, които седяха прилежно сгънати на етажерката в шкафчето й и някаква бележка изхвърча оттам. Името на Емили бе написано отгоре с прост, непознат почерк. Тя я вдигна от студения мокър под.
„Хей, Ем,
Хлип-хлип! Заменена съм! Ти си намери друга приятелка, която да целуваш!
Тя сви пръстите на краката си и сбръчка изтривалката под тях. За миг бе престанала да диша. Озърна се. Никой не гледаше към нея.
Истинско ли бе това?
Емили се вторачи в бележката и се опита да мисли рационално. Двете с Мая бяха на открито, но наоколо не бе имало жива душа.
А и… Заменена съм? Друга приятелка, която да целуваш? Ръцете й се разтрепериха. Отново погледна подписа. Смехът на другите момичета отекваше в стените.
Емили бе целувала само едно друго момиче. Случи се два дни преди да издълбае инициалите им в кората на онзи дъб и само седмица и половина преди края на седми клас.
Алисън.
7.
Спенсър има стегнат делтовиден мускул
— Виж му задника!
— Млъквай! — Спенсър цапна приятелката си Кирстен Кулън по наколенката със стика си за хокей. Трябваше да упражняват техники на защита, но двете — както и целия отбор — бяха по-заети с това да оглеждат новия помощник-треньор. А той беше Йън Томас, ни повече, ни по-малко.
Кожата на Спенсър бе настръхнала от адреналина. И как иначе — помнеше, че Мелиса бе споменала, че се е преместил в Калифорния. Но от друга страна доста хора неочаквано се връщаха в Роузууд.
— Сестра ти е луда да скъса с него — поклати глава Кирстен. — Страшен е!
— Шшшт! — изхриптя Спенсър, кикотейки се.
— Плюс това, сестра ми не е късала с него. Той скъса с нея.
Прозвуча писъкът на треньорската свирка.
— Размърдайте се! — викна им Йън и се затича към тях. Тя се наведе да си завърже обувката, уж че не й пукаше. Усети погледа му върху себе си. — Спенсър? Спенсър Хейстингс?