Тя се изправи бавно.
— О… Йън, нали така?
Усмивката му бе толкова широка, че Спенсър почти се учуди, че бузите му не са се сцепили. Изражението му все още казваше „ще наследя компанията на татко на двайсет и пет“, но сега косата му бе малко по-дълга и разрошена.
— Много си пораснала! — възкликна той.
— Сигурно. — Тя сви рамене.
Йън се почеса по врата.
— Как е сестра ти?
— Хм, добре е. Взе две години за една и завърши по-рано. Сега ще ходи в „Уортън“.
Той наклони глава.
— Гаджетата й все още ли ти налитат?
Ченето на Спенсър увисна. Преди да успее да отговори, госпожа Кембъл, главният треньор, изсвири и махна на Йън да отиде при нея.
Кирстен я стисна за ръката в секундата, в която той се обърна.
— Забила си се с него, нали?
— Млъкни, ти казах! — сопна се Спенсър.
Докато тичаше към централното поле, Йън им хвърли поглед през рамо. Спенсър си пое въздух и се наведе да си провери наколенката. Не искаше той да разбере, че го е зяпала.
Докато стана време да се прибере от тренировката, всяка част от тялото я болеше — от задника до раменете, даже и пръстчетата на краката. Беше прекарала цялото лято в организиране на комитети, учене на думи за CAT9 и подготовка за ролите в три различни пиеси в Мюзли, местния театър — на Джийн в „Разцветът на мис Джийн Броуди“10, на Емили в „Нашият град“11 и на Офелия в „Хамлет“. Тази натоварена програма не й бе позволила да се поддържа в идеална форма за състезанията по хокей и сега този факт беше особено осезаем.
Единственото, за което мечтаеше в момента, бе да излази стълбите, да се тръшне на леглото и да не мисли за утре, за поредния свръхамбициозен ден, в който отново щеше да надскача себе си: закуска във френския клуб, прочит на сутрешните съобщения, пет курса за напреднали, репетиции с театралната трупа, бърза поява в комитета, отговарящ за годишника и поредната изтощителна хокейна тренировка с Йън.
Тя отключи пощенската кутия в дъното на алеята към къщата им с надеждата, че е получила вече резултатите от приемните изпити. Трябваше да пристигнат всеки момент, а Спенсър имаше добро предчувствие — всъщност даже по-добро, отколкото за всеки друг изпит досега. За жалост, там се въргаляха само няколко съобщения за изтичащи срокове за плащане на сметки и една брошура, адресирана до госпожица Спенсър Дж. (от Джил) Хейстингс от колежа Епълбъро в Ланкастър, Пенсилвания. Да бе, точно натам беше тръгнала!
Щом влезе вкъщи, тя остави пощата на облицования с мрамор кухненски плот, потри преумореното си рамо и си заповтаря като мантра: Гореща вана в задния двор. Релакс и почивка. О, да…
Поздрави Руфъс и Беатрис, двете семейни кучета и им подхвърли няколко играчки, за които да се посборичкат. После се затътри по плочника към съблекалнята към басейна. Застана на вратата, готова да вземе душ и да нахлузи банския, но се спря. За какво? Беше прекалено уморена да се преоблича, а и у дома нямаше никого. А и джакузито бе заобиколено от розови храсти. Докато вървеше нататък, то бълбукаше подканящо, сякаш очакваше появата й. Спенсър се съблече по сутиен, спортни бикини и високи чорапи за хокей, раздвижи рамене, за да разхлаби мускулите си и се покатери в димящата вана. Ето, това беше!
— О!
Тя се обърна. Рен стоеше край розите, гол до кръста и с най-секси боксерките, които беше виждала някога.
— Опа! — възкликна той и се уви в някаква кърпа.
— Съжалявам.
— Вас ви няма до утре — изпелтечи Спенсър, въпреки очевидността на обратното.
— Хм, да. Само че аз и сестра ти бяхме във „Фру“ — каза Рен и направи лека гримаса. „Фру“ беше един от онези снобарски магазини в съседното градче, където се продаваха калъфки за възглавници за по хиляда долара. — Мелиса трябваше да се погрижи за нещо друго, така че ме прати тук да се забавлявам саморъчно.
Спенсър се надяваше, че това е някакъв особен британски израз.
— Аха — каза тя неуверено.
— Ти сега ли се прибра?
— Бях на тренировка по хокей. Първата за тази година. — Спенсър се облегна назад и малко се отпусна. Загледа се в размазаните очертания на тялото си под водата. Боже господи, не беше си свалила чорапите. Ами тези гащи с висока талия, същински кюлоти! И потния спортен сутиен… Тя се прокле наум, за това, че не беше облякла шикозния жълт бански на „Ерес“, който си купи наскоро, но осъзна колко е нелепо.
9
Изпит за прием в американските университети, който включва езикова и математическа част. — Б.пр.