— Е, аз тъкмо се канех да се понакисна, но ако предпочиташ да си сама, няма проблеми — каза Рен.
— Ще вляза вътре да погледам телевизия. — Той понечи да тръгне.
Спенсър усети леко бодване на разочарование.
— Мм, няма нужда.
Той се спря.
— Можеш да дойдеш, няма да ми пречиш. — Докато все още беше с гръб към нея, тя побърза да изхлузи чорапите си и ги метна в храстите. Те се приземиха със звучно пльокване.
— Щом казваш, Спенсър. — Харесваше й как произнася името й с британския си акцент — Спен-_саа_.
Той срамежливо се плъзна в джакузито. Тя не помръдваше в далечния край, присвивайки крака максимално близо до тялото си. Рен облегна глава на ръба и въздъхна. Спенсър направи същото, като се опитваше да не мисли колко се схващат краката й в тази неудобна поза. Протегна се колебливо и без да иска докосна перфектно оформения му прасец.
Тя веднага дръпна крака си като опарена.
— Извинявай.
— Няма проблеми — ведро каза той. — Хокей, а? Аз пък тренирах гребане в Оксфорд.
— Сериозно? — вдигна вежди тя, като се надяваше да не е прозвучала като екзалтирана фенка пред своя идол. Обожаваше да гледа гребане.
— Ами да — кимна Рен. — Голям кеф. Ти обичаш ли хокея?
— Честно казано, не. — Тя разпусна опашката си и разтърси коси, след което се запита дали той няма да възприеме жеста й като твърде предвзет и смешен. Сигурно си беше въобразила прехвърчащите между тях искри пред „Мошулу“.
Но пък от друга страна Рен беше дошъл в джакузито при нея.
— Щом не ти харесва, защо тогава играеш?
— Защото изглежда добре като част от кандидатстудентските документи.
Рен леко се поизправи и водата се накъдри.
— Наистина?
— Ами, да.
Спенсър се размърда и присви очи, защото някакво мускулче на врата й се схвана в болезнен възел.
— Добре ли си?
— Нищо ми няма — каза тя и почувства необясним пристъп на отчаяние. Беше едва първият учебен ден, а вече се чувстваше разбита. Връхлетяха я мисли за всички предстоящи домашни, за списъците, които се налагаше да направи, за всички онези неща, които трябваше да помни. Беше прекалено заета, за да откачи, но май само това я делеше от умопомрачението.
— Рамото ли те боли?
— Май да — каза Спенсър и се опита да го раздвижи. — В хокея човек е постоянно наведен и може да съм го разтегнала, или… не знам…
— Сигурен съм, че мога да те оправя.
Тя се взря в него. Внезапно изпита желание да прокара пръсти през непокорната му коса.
— Няма нужда. Но все пак мерси.
— Не, сериозно — вдигна вежди той. — Няма да те ухапя.
Тя мразеше този израз.
— Аз съм лекар — продължи Рен. — Предполагам, че е задният делтовиден.
— Веднага ми се изясни.
— Раменният ти мускул. — Той й махна да се доближи. — Ела тук. Трябва просто да го поразмекнем.
Спенсър се опита да не влага много мисъл в това предложение. Той беше лекар, все пак. Просто се държеше като такъв. Приближи се към него, а той притисна длани в средата на гърба й. Палците му закръжиха по мускулчетата около гръбнака й. Тя затвори очи.
— Боже, страхотно е — измърка Спенсър.
— Чисто и просто натрупване на течност — заяви той. После пъхна ръце под коланчето на сутиена й, за да натисне по-добре и тя преглътна мъчително.
Опита се да мисли за неща, които убиваха всякакви сексуални фантазии, като например космите в носа на чичо Дейниъл, спечената физиономия на майка й, докато яздеше кон, онзи случай, в който котката й Китън беше домъкнала умряла къртица от реката и я бе оставила в спалнята й. Той е лекар, повтаряше си Спенсър. Само си върши работата.
— Пекторалните ти мускули също са малко стегнати — каза Рен и, за неин ужас, плъзна ръце към предната част на тялото й. Пръстите му отново пропълзяха под сутиена, този път разтривайки я точно над гърдите. Изведнъж презрамката й се смъкна. Тя вдиша дълбоко, но той не отдръпна ръце. Лекарски преглед, напомни си Спенсър. След което осъзна, че Рен е учил медицина само една година. Ще бъде лекар, поправи се тя. Някой ден. След около десет години.
— Къде е сестра ми? — попита тя тихо.
— Мисля, че е в онзи магазин… Уауа?
— Уауа?! — Спенсър рязко се отдръпна от Рен и върна презрамката на рамото си. — Това е само на няколко километра оттук! Ако е там, значи просто си купува цигари или нещо от сорта и всеки момент ще се върне!