Выбрать главу

— Мислех, че не е пушачка. — Рен въпросително наклони глава.

— Знаеш какво имам предвид! — Спенсър се изправи в джакузито, пресегна се за кърпата „Ралф Лорен“ и бясно започна да подсушава косата си. Прилив на горещина обля тялото й. Кожата, костите й — дори вътрешностите и нервите — сякаш бяха потопени в лава. Тя прескочи стената на ваната и изтича към къщата, копнеейки за огромна чаша студена вода.

— Спенсър — извика Рен след нея. — Не исках да… Просто се опитвах да помогна.

Но тя не го слушаше. Изхвърча нагоре по стълбите към стаята си и се огледа. Нещата й все още стояха в кашони, готови за преместването й в плевнята. Внезапно й се прииска всичко да е в пълен ред. Кутията й за бижута трябваше да бъде подредена според скъпоценните камъни. Компютърът й бе задръстен със стари домашни по английски и макар да бе получила отлични оценки, сигурно бяха срамно бездарни и трябваше да се изтрият. Тя се взря в книгите, разпределени в кутии. Не биваше да се нареждат според автора, най-добре бе да ги преподреди според сюжета. Очевидно. Изпразни кутиите на пода и се зае, но когато стигна до Утопични, все още не бе се почувствала по-добре. Включи компютъра си и притисна безжичната мишка, която бе приятно хладна, към челото си.

Влезе в електронната си поща и забеляза непрочетено писмо със заглавие Думи за CAT. Спенсър кликна върху него с любопитство.

„Спенсър,

Ето една лесна — «жадувам». Когато човек жадува нещо, това значи, че го желае и копнее да го притежава. Обикновено става въпрос за нещо, което не може да получи. Но пък ти винаги си имала този проблем, нали така?

А.“

Стомахът й се сви. Тя се озърна наоколо.

Кой, по дяволите, би могъл да види?

Отвори най-големия прозорец, но кръговата алея на семейство Хейстингс бе празна. Спенсър се огледа. По улицата профучаха няколко коли. Градинарят на съседите подстригваше живия плет край главната порта. Кучетата се гонеха в страничния двор. Няколко гълъба хвръкнаха от земята и кацнаха на близкия електрически стълб.

В този момент нещо привлече погледа й към прозореца на втория етаж на съседната къща: лъскав отблясък от отметната руса коса. Но нали новите съседи бяха чернокожи? По гърба на Спенсър премина ледена тръпка. Това бе някогашният прозорец на Али.

8.

Къде са проклетите момичета-скаути, когато имаш нужда от тях?

Хана се отпусна, потъвайки дълбоко в пухкавите възглавнички на дивана и се опита да разкопчае дънките на Шон.

— Хей — започна той с неловка усмивка, — не можем да…

Хана на свой ред се усмихна тайнствено и сложи пръст на устните си. Започна да го целува по врата. Миришеше на „Левър 2000“ и, странно, на шоколад. Тя обожаваше начина, по който късата му прическа подчертаваше всички сексапилни черти на ъгловатото му лице. Бе влюбена в него от шести клас и намираше, че с всяка изминала година бе ставал все по-красив.

Докато се целуваха, майката на Хана, Ашли, отключи входната врата и влезе като говореше оживено по мобилния си телефон — шикозен нов модел, по-удачен за тийнейджърка.

Шон се сви сред възглавничките.

— Ще ни види! — прошепна той дрезгаво, докато нахлузваше бледосиньото си поло „Лакост“.

Тя сви рамене. Майка й разсеяно им махна и отиде в съседната стая. Обръщаше повече внимание на телефона, отколкото на дъщеря си. Поради работния й график, двете с Хана не се засичаха много често, като се изключат периодичните проверки на домашните, бележките, съобщаващи в кои магазини са най-изгодните цени и напомнянията, че трябва да си почисти стаята в случай, че някой гост на коктейлните й партита пожелае да ползва горната тоалетна. Но като цяло това не беше проблем за Хана. Все пак тъкмо работата на майка й бе отговорна за поддържането на сметката на кредитната й карта „Америкън експрес“ — понякога дори плащаше за нещата, които си взема — и за скъпото й обучение в „Роузууд Дей“.

— Ще тръгвам — промърмори Шон.

— Трябва да дойдеш в събота — измърка Хана. — Майка ми ще е на спа процедури цял ден.

— Ще се видим в петък на купона на Ноъл — отвърна той. — Знаеш, че и това е достатъчно трудно да се уреди.

Тя простена.

— Няма нужда да е толкова трудно!

Той се наведе да я целуне.

— До утре.