Изчака вратата да се затвори зад Шон и зарови лице във възглавничките. Да излиза с това момче все още й се струваше като сън. Някога, когато все още бе дебела и непохватна, бе следила с възхитен поглед високото му атлетично тяло; очароваше я учтивото му поведение към учителите и доброто отношение към хлапетата, които не бяха готини колкото него; харесваше й колко стилно се облича, вместо да се разхожда като някой мърляв далтонист. Никога не бе преставала да си пада по него, дори след като се отърва от последните няколко досадни сантиметра около ханша си и откри пресата за изправяне на коса. И така, в началото на последната учебна година Хана небрежно сподели с Джеймс Фрийд, че Шон й допада. Три междучасия по-късно, Колийн Ринк й каза, че Шон ще й се обади същата вечер след мача. Това бе поредният миг на триумф, който, за неин яд, Али щеше да пропусне.
Бяха гаджета от седем месеца и Хана бе по-влюбена от всякога. Още не му беше признала — таеше го в сърцето си от години, — но сега бе убедена, че и той я обича. А нима сексът не бе най-добрият начин да изразиш чувствата си?
Точно затова онази клетва за целомъдрие просто не се връзваше. Не можеше да се каже, че родителите на Шон са фанатично-религиозни пуритани; освен това тази глупост влизаше в противоречие с всичко, което Хана знаеше за мъжкия пол. Нямаше значение каква е била преди — фактите днес бяха, че с наситено кестенявата си коса, стройното тяло с апетитни извивки и безупречната кожа — не можеше и дума да става за пъпки — тя бе много секси парче. Кой не би се влюбил лудо в нея? Понякога се питаше дали Шон не е гей — наистина имаше куп прекалено хубави дрехи — или пък имаше фобия от вагини.
Хана повика миниатюрния си пинчер Дот да скочи при нея на дивана.
— Липсвах ли ти днес? — засмя се тя, докато кучето ближеше ръката й. Бе подала молба да носи Дот в училище в голямата си чанта „Прада“ — в крайна сметка всички мацки в Бевърли Хилс го правеха, — но от „Роузууд Дей“ казаха не. Тъй че, за да го спаси от мъката на раздялата, бе купила на пинчера най-пухкавото кучешко креватче „Гучи“, което можеше да се плати с пари, и оставяше включен телевизора в спалнята си.
Майка й влезе в дневната, все още облечена в шития по поръчка костюм от туид и кафявите сандали.
— Ето, купила съм суши — обяви госпожа Марин.
Хана вдигна очи.
— Рулца „Торо“?
— Не знам. Взех няколко неща.
Хана се отправи към кухнята, а телефонът на майка й отново иззвъня.
— Сега пък какво? — излая госпожа Марин в слушалката.
Лапичките на Дот задраскаха плочките след Хана. След като претърси пазарските торби, тя се спря на парче жълтоопашато сашими, едно рулце от змиорка и малка паничка супа.
— Ами, тази сутрин разговарях с клиентите — долетя гласът на майка й от дневната. — Тогава нямаха нищо против.
Хана предпазливо топна крайчето на сашимито в соевия сос и заразлиства каталога на „Джей Крю“. Майка й беше втора след шефа на отдел Реклама към „Макманус и Тейт“, а целта й бе да се превърне в първата жена-президент на фирмата.
Освен, че беше извънредно преуспяла и амбициозна, госпожа Марин беше въплъщението на онова, което повечето субекти от мъжки пол в Роузууд биха определили като „страшна мадама“ — имаше дълга червено-златиста коса, гладка кожа и изумително гъвкаво тяло, благодарение на ежесутрешния й йога ритуал.
Хана знаеше, че майка й не е перфектна, но все още не разбираше защо родителите й се разведоха преди четири години, нито защо скоро след това баща й започна да излиза с невзрачната сестра Изабел от спешното отделение на болницата в Анаполис, Мериленд. На това му се викаше да смъкнеш летвата.
Изабел имаше дъщеря, тийнейджърка на име Кейт, и господин Марин бе заявил, че Хана направо ще се влюби в нея. Няколко месеца след развода той покани дъщеря си в Анаполис за уикенда. Нервна от предстоящата среща с доведената си сестра, Хана помоли Али да я придружи.
— Не се тревожи, Хан — бе казала Али. — Ние сме класи над тази Кейт, каквато и да е тя.
Когато Хана я изгледа скептично, Али изрече фразата, която се бе превърнала в нещо като неин девиз: „Аз съм Али и съм страхотна!“. Сега й звучеше малко глупаво, но навремето Хана можеше само да си представя какво ли е усещането да си толкова уверен в себе си. Идването на Али тогава бе като спасителен пояс за нея — нещо като доказателство, че не е загубенячка, от която баща й е искал да се отърве.
Гостуването обаче се оказа пълна катастрофа. Кейт бе най-хубавото момиче, което Хана някога бе срещала, а на всичкото отгоре баща й бе нарекъл Хана „прасенце“ пред нея. Разбира се, след това бързо даде заден, като твърдеше, че е само шега, но това се оказа последният път, в който Хана го видя… и първият, в който повърна нарочно.