— Не мога — отвърна Шон, — наистина съжалявам.
— Но в четвъртък е време за „Дързост“, много добре знаеш!
Хана и Шон бяха се зарибили с реалити-шоуто „Дързост“, което заснемаше живота на четири двойки, които са се срещнали по интернет. Тазвечерният епизод беше особено важен, защото двамата им любимци, Нейт и Фиона, сигурно щяха да спят заедно. Хана се надяваше, че това би могло да бъде поне повод за разговор.
— Ами аз… тази вечер имам среща.
— Среща? С кого?
— Ъ-ъ-ъ… на Клуб Д.
Хана зяпна невярващо. Клуб Д? Д като Девственост?
— Не може ли да не ходиш?
Той замълча за минута.
— Няма как.
— Е добре, ще дойдеш ли поне у Ноъл утре?
Последва нова пауза.
— Не знам.
— Шон! Не може да не дойдеш! — Гласът прозвуча пискливо.
— Добре — отвърна той. — И без друго на Ноъл би му станало неприятно ако отсъствам.
— И на мен би ми станало неприятно — добави Хана.
— Знам. Ще се видим утре.
— Шон, почакай… — започна тя, но той вече бе затворил.
Хана отключи входната врата. Шон просто трябваше да дойде на купона. Бе скроила перфектен романтичен план: щеше да го заведе в гората към имението на Ноъл, двамата щяха да признаят един на друг любовта си, а после щяха да правят секс. Клуб Д не би имал нищо против секса, когато е съпътстван с истински чувства, нали така? А и горите на Кан бяха истинска легенда. Наричаха ги Горите на мъжествеността, понеже безброй момчета на безброй партита бяха изгубили в тях девствеността си. Говореше се, че дърветата нашепват любовни тайни на новобранците.
Тя се спря пред огледалото в антрето и вдигна блузката си, за да огледа стегнатите си коремни мускули. Завъртя се в профил да види малкото си, закръглено дупе. После се приведе по-близо, за да провери вида на кожата си. Петната от вчера ги нямаше. Тя оголи зъби. Един преден долен зъб бе леко изкривен към кучешкия. Така ли бяха и преди?
Хвърли чантичката си от златиста кожа на кухненската маса и отвори фризера. Майка й не бе купила „Бен & Джери“18, така че щеше да се наложи да се задоволи със сладоледените сандвичи с петдесет процента по-ниско съдържание на захар. Извади три от тях и алчно разкъса опаковката на първия. Щом захапа първата хапка, усети стария порив да яде още.
— Ето, Хана, вземи си още един профитерол — шепнешком я бе подканила Али при онази визита на таткото на Хана в Анаполис. После Алисън се бе обърнала към Кейт с думите: — Хана е такава късметлийка — може да похапва каквото си иска, без да качи и грам!
Това, разбира се, беше лъжа. Точно по тази причина бе толкова жестоко. Хана вече бе доста закръглена и сякаш наедряваше с всеки изминал ден. Кейт се бе изкикотила, а Али, която трябваше да е на страната на Хана, се бе разсмяла заедно с нея.
— Донесох ти нещо.
Тя подскочи на стола. Майка й стоеше до малката телефонна масичка по секси цикламен сутиен и черни шорти за йога.
— Така ли? — тихо промълви Хана.
Госпожа Марин плъзна по нея оценяващ поглед, който се спря на сладоледените сандвичи в ръцете й.
— Наистина ли ти трябват три?
Хана сведе поглед. Беше погълнала единия за по-малко от десет секунди, почти без да усети вкуса му, и вече бе разопаковала следващия.
Усмихна се слабо и бързо пъхна неизядения сладолед обратно в камерата. Когато отново се обърна към майка си, тя тъкмо оставяше син плик с логото на „Тифани“ върху масата. Хана я погледна въпросително.
— Това?
— Отвори я.
Вътре имаше малка синя кутийка, в която блестеше пълният комплект — гривната, обиците и колието — същите, които бе върнала на продавачката в участъка. Хана ги взе в ръце, любувайки се на блясъка им под светлината на лампата.
— Уау!
Госпожа Марин сви рамене.
— Няма защо. — После, за да покаже, че разговорът е приключен, се върна в кабинета, разгъна лилавата постелка и пусна дивидито с йога упражнения.
Объркана, Хана бавно върна обиците в кутийката. Майка й беше толкова странна. В този момент забеляза кремав квадратен плик на телефонната масичка. Името и адресът й бяха написани с главни букви. Тя се усмихна. Една покана за парти бе точно това, от което се нуждаеше, за да си оправи настроението.