Вдишайте през носа и издишайте през устата, прозвучаха успокоителните инструкции откъм кабинета. Госпожа Марин стоеше със спокойно отпуснати до тялото ръце. Дори не помръдна, когато телефонът й изчурулика, което означаваше, че е получила имейл. Това беше времето, което изцяло посвещаваше на себе си.
Хана грабна плика и се качи на горния етаж в стаята си. Седна на леглото, прокара ръце по луксозните си чаршафи и се усмихна на Дот, който кротко спеше на кучешкото си креватче.
— Ела тук, Дот — прошепна тя. Той се протегна и сънливо се покатери в скута й. Хана въздъхна. Може би беше просто предменструалният синдром и цялото това дразнещо, неспокойно усещане щеше да отшуми след няколко дни.
Разкъса плика с нокът и се намръщи. Не беше покана, а бележка, която нямаше особен смисъл.
„Хана,
Дори тати не те обича!
Какво трябваше да значи това? Но когато извади другия лист в плика, тя хлъцна.
Представляваше цветна разпечатка от онлайн-вестника на някакво частно училище. Хана се взря в познатите образи на снимката. Обяснението отдолу гласеше:
„Кейт Рандал от училище Барнбъри беше водещата на събитието. На снимката е с майка си Изабел Рандал и годеникът на госпожа Рандал, Том Марин.“
Хана запримига бързо. Баща й изглеждаше същият като последния път, когато го видя. И макар сърцето й да пропусна един удар, когато прочете думата годеник — кога се бе случило? — то видът на Кейт бе онова, от което кожата я засърбя. Кейт изглеждаше по-съвършена. Кожата й блестеше, косата беше безупречна. Беше прегърнала щастливо майка си и господин Марин.
Хана никога нямаше да забрави момента, когато за пръв път видя Кейт. Двете с Али току-що бяха слезли от влака в Анаполис и отначало тя забеляза само баща си, облегнат на капака на колата. Но тогава вратата се отвори и Кейт излезе навън. Дългата й кестенява коса бе права и блестяща, а стойката й беше на момиче, което ходеше на балет от двегодишно. Първият порив на Хана бе да се скрие някъде. Погледна изтърканите си дънки и развлечен кашмирен пуловер и направи усилие да не припадне. Ето защо татко ни напусна, помисли си тя. Той иска дъщеря, която няма да го излага.
— Боже мой — промълви Хана и потърси обратния адрес върху плика. Нищо. Изведнъж си даде сметка, че единственият човек, който знаеше за Кейт, беше Алисън. Очите й се спряха върху А-то на бележката.
Сладоледът избълбука в стомаха й. Тя се втурна към банята и грабна допълнителната четка за зъби от керамичната чаша до мивката. После коленичи, надвесена над тоалетната и зачака. В ъгълчетата на очите й се появиха сълзи. Не започвай отново, каза си тя и стисна здраво четката. Нямаш нужда от това.
Хана се изправи и се огледа в огледалото. Лицето й беше зачервено, косата разрошена, а очите — кървясали и подути. Бавно върна четката за зъби обратно в чашата.
— Аз съм Хана и съм страхотна — каза тя на отражението си.
Но не звучеше убедително. Изобщо.
17.
Патоци и гъски
— Окей. — Ариа издуха дългия си бретон от очите. — В тази сцена трябва да си сложиш този гевгир на главата и постоянно да говориш за бебето, което нямаме.
Ноъл сбърчи вежди и потупа с пръст пълните си устни.
— Защо се налага да нося гевгир на главата си, Финландке?
— Защото това е театър на абсурда. Така че се очаква действието да е… абсурдно, ако ме разбираш.
— Схванах идеята ти — ухили се Ноъл. Бе петък сутринта и всички седяха по чиновете си в кабинета по английски. След вчерашния провал с „В очакване на Годо“, следващата задача, която Езра им даде, бе да се разделят на групи и сами да напишат екзистенциалистични пиеси. Екзистенциалистичен беше евфемизъм за „глупав и шантав“. И ако някой умееше да пише глупаво и шантаво, то това беше Ариа.
— Сещам се за нещо наистина абсурдно, което бихме могли да направим — каза Ноъл. — Може нашият герой да шофира джип и понеже е пийнал няколко бири, да катастрофира в езерото с патиците. Но понеже е заспал зад волана, не разбира, че е паднал чак до следващия ден. После в джипа може да има патици.
Ариа се намръщи.
— Как ще го поставим? Струва ми се невъзможно да го пресъздадем на сцена.
— Нямам представа — сви рамене той. — Но това ми се случи миналата година. Беше адски абсурдно. И готино.