— Мисля, че в нашето филмче трябва да има и секс сцена.
Каза го наистина високо, но Езра продължаваше да стои до чина на Девън.
— Жестоко — каза Ноъл. — Нашият човек, дето се мисли за паток, ще го огрее ли?
— Аха. С жена, която се целува като гъска.
Ноъл се разсмя.
— Как се целуват гъските?
Ариа се извърна към чина на Девън. Сега Езра ги наблюдаваше. Добре.
— Ето така. — Тя се наведе и млясна Ноъл по бузата. Изненадващо, Ноъл миришеше доста приятно. На крем за бръснене „Жилет“.
— Не е зле — промълви Ноъл.
Съучениците им продължаваха шумно да обсъждат задачата, без да забележат нищо, но Езра, който все още стоеше до чина на Девън, бе напълно неподвижен.
— Знаеш ли, че тази вечер правя купон? — Ноъл сложи ръката си върху коляното й.
— Да, чух нещо такова.
— Задължително трябва да дойдеш. Ще има много бира. И други неща… например скоч. Обичаш ли скоч? Баща ми има цяла колекция…
— Обожавам скоч. — Ариа усети изгарящия поглед на Езра в гърба си. Приближи се до Ноъл и каза: — Определено ще дойда на партито.
Съдейки по начина, по който химикалката падна от ръката му и изтрака на пода, не беше трудно да познае дали Езра я е чул.
18.
Къде е предишната Емили и какво сте направили с нея?
— Ще ходиш ли на партито у Кан? — попита Каролин, докато завиваше по алеята пред дома на семейство Фийлдс.
Емили прекара гребена през все още мократа си коса.
— Не знам. — Днес на тренировката тя и Бен не бяха разменили и две думи, така че не беше съвсем сигурна дали щеше да отиде с него. — А ти?
— И аз не знам. Заедно с Тофър бихме могли вместо това да отидем до Епълбий.
Естествено, че за Каролин щеше да е трудно да реши между двете.
Те затвориха вратите на Волвото и поеха по каменистата пътека към трийсетгодишната къща на семейство Фийлдс в колониален стил. Не беше толкова голяма или лъскава, колкото повечето къщи в Роузууд. Боядисаните в синьо капаци на прозорците бяха малко олющени и някои от каменните плочи на предната алея липсваха. Мебелите на терасата изглеждаха овехтели.
Майка им ги поздрави на входната врата, държейки безжичния телефон в ръка.
— Емили, трябва да говоря с теб.
Емили се обърна към сестра си, която наведе глава и изтича нагоре по стълбите. Опа.
— Какво има?
Майка й приглади посивяващата си плитка.
— Обади се треньорката ти по плуване. Каза, че си отнесена и не си съсредоточена в плуването. Освен това… си пропуснала тренировката в сряда.
Емили преглътна с мъка.
— Помагах на едни съученици с испанския.
— Така ми каза и Каролин. Тогава се обадих на госпожа Хернандес.
Тя сведе поглед към зелените си кецове. Госпожа Хернандес бе учителката по испански, която отговаряше за това кой на кого трябваше да помага с уроците.
— Не ме лъжи, Емили. — Госпожа Фийлдс се намръщи. — Къде беше?
Емили влезе в кухнята и се отпусна на един стол. Майка й беше разумен човек. Можеше да го обсъдят.
Тя се заигра със сребърната халка на горната част на ухото си. Преди години Али я бе помолила да я придружи до „Пиърсинг Палас“, за да си продупчи пъпа и накрая двете си бяха направили и еднакъв пиърсинг на ушите. Емили продължаваше да носи онази малка халка. След това Али й беше купила леопардови наушници, с които да я скрие. В най-студените зимни дни Емили все още си ги слагаше.
— Виж — започна тя. — Просто се мотаех с новото момиче, Мая. Тя е много симпатична. Приятелки сме.
Майка й изглеждаше объркана.
— Но защо просто не се видяхте след тренировката или в събота?
— Не виждам защо това трябва да е такъв проблем — каза Емили. — Пропуснах един ден. Ще плувам двойно този уикенд, обещавам.
Майка й сви тънките си устни и седна.
— Но, Емили… Не разбирам. Когато се записа на плуване тази година, ти пое ангажимент. Не може да се мотаеш с приятелки в момент, когато трябва да си на плуване.
Емили я прекъсна.
— Когато се записах на плуване? Нима имах избор?
— Какво ти става? Държиш ми странен тон, лъжеш ме къде си била… — Майка й поклати глава. — Какви са тези лъжи? Никога не си лъгала досега.
— Мамо… — Емили спря, изведнъж се почувства много уморена. Искаше да отбележи, че, напротив, беше лъгала, и то много. Въпреки че сред приятелките си от седми клас тя беше доброто момиче, бе правила какви ли не неща, за които майка й не подозираше.