Непосредствено след изчезването на Али Емили не можеше да се отърве от мисълта, че то по някакъв начин е нейна вина — може би някакво наказание за това, че тайно не се бе подчинявала на родителите си. За това, че си направи онзи пиърсинг. За злополуката с Джена. Оттогава се опитваше да е перфектна, да върши всичко, което техните искаха от нея. Беше станала дъщеря за пример външно и вътрешно.
— Бих искала да знам какво става с теб — каза майка й.
Емили сложи ръце на покривката и си припомни как се бе превърнала в тази своя версия, която всъщност не беше тя. Али не беше изчезнала заради неподчинението на Емили — сега го разбираше. И по същия начин, както не можеше да си представи да седи на боцкащия диван у Бен и да чувства лигавия му език на врата си, така не се виждаше и как прекарва следващите две години от гимназията — а после още четири в колежа — в басейна часове наред всеки ден. Защо Емили не можеше да бъде просто… Емили? Не можеше ли вместо това да оползотвори времето си с учене или, Боже опази, с нещо забавно?
— Щом искаш да знаеш какво става с мен — започна тя, отмятайки косата от лицето си, и пое дълбоко дъх, — трябва да ти кажа, че вече не искам да плувам.
Дясното око на госпожа Фийлдс потръпна. Устните й леко се открехнаха. После се извърна с лице към хладилника и се взря в магнитите, налепени по камерата, сякаш ги виждаше за първи път. Не каза нищо, но раменете й потрепериха. Най-сетне се обърна. Очите й бяха леко зачервени, а лицето й изглеждаше отпуснато. Като че ли бе остаряла с десет години само за минути.
— Ще повикам баща ти. Той ще те вразуми.
— Вече съм взела решение. — В момента, в който го произнесе, си даде сметка, че е истина.
— Не, не си. Не знаеш кое е най-добро за теб.
— Мамо! — Емили внезапно почувства как очите й се пълнят със сълзи. Беше страшно и тъжно да вижда, че майка й, й е ядосана. Ала сега, след като бе решила, се почувства сякаш най-накрая е успяла да свали тежко зимно яке накрая на адски горещ ден.
Устните на майка й трепереха.
— Заради новата ти приятелка ли е?
Емили сбърчи нос и го изтри с опакото на ръката си.
— Какво? Коя?
Госпожа Фийлдс въздъхна.
— Онова момиче, което се премести в къщата на Дилорентис. С нея беше, когато пропусна тренировката, нали? Какво правихте вие двете?
— Ние… просто ходихме до ивицата — прошепна Емили. — И си говорихме.
Майка й погледна към земята.
— Нямам добро предчувствие за момичета… като нея.
Момент. Какво? Емили зяпна майка си. Тя… знаеше? Но откъде? Дори не беше се срещала с Мая. Нима можеше просто да погледне Емили и да разбере?
— Но Мая наистина е симпатична — смотолеви Емили. — Забравих да ти предам, но тя каза, че сладкишът е бил страшно вкусен. Каза да ти благодаря.
Майка й присви устни.
— Ходих там. Опитах се да се държа по съседски. Но това… това е прекалено. Тя ти влияе зле.
— Не смятам, че…
— Моля те, Емили — прекъсна я майка й.
Думите заседнаха в гърлото й.
Госпожа Фийлдс въздъхна.
— Просто съществуват толкова много културни различия между… вас двете… и аз изобщо не разбирам какво общо бихте могли да имате. А и кой знае какво е семейството й? Кой знае в какво са забъркани?
— Чакай, какво говориш? — Емили погледна майка си стъписано. Семейството на Мая? Доколкото знаеше, баща й беше инженер, а майка й работеше като медицинска сестра. Брат й беше дванадесетокласник в „Роузууд Дей“ и гениален тенисист; правеха за него тенис корт в задния двор. Защо трябваше семейството й да е замесено, в каквото и да е?
— Просто не вярвам на тези хора — каза майка й. — Знам, че може да звучи тесногръдо, но е така.
Мислите на Емили закръжиха. Семейството й. Културни различия. Тези хора? Тя преповтори наум всичко, което майка й бе казала. О, Господи.
Госпожа Фийлдс бе разстроена не защото мислеше Мая за обратна. Беше разстроена, защото Мая — и останалите членове на семейството й — бяха чернокожи.
19.
Пикантно
В петък вечерта Спенсър лежеше на широкото си легло в средата на чисто новата й спалня в бившата плевня. Беше намазала кръста си с „Айси Хот“, мехлем за травми, и се взираше в дъските на красивия таван. Човек не би могъл да допусне, че преди петдесет години тук са спели крави. Помещението беше просторно, с четири огромни прозореца и излизаше на малък вътрешен двор. Снощи след вечеря бе преместила целия си багаж и обзавеждане тук. Беше подредила всички свои книги и дискове, съответно според автор и изпълнител, беше нагласила уредбата си и дори бе настроила любимите си програми на телевизора. Всичко беше идеално.