— Би ли минала навътре, скъпа?
Над нея се бе надвесила госпожа Дилорентис заедно със Спенсър Хейстингс, която носеше тъмно графитен костюм и съвсем ниски обувки.
— Здравейте, момичета — поздрави ги Спенсър с онзи мек глас, който бе липсвал на Емили. После седна до нея.
— Е, отново се срещаме — каза Ариа и се усмихна.
Тишина. Емили крадешком ги изгледа подред.
Ариа си играеше със сребърния пръстен на палеца си, Хана ровеше в една малка чантичка, а Спенсър седеше неподвижно, с поглед, взрян в олтара.
— Бедничката Али — промълви Спенсър накрая.
Момичетата поседяха безмълвно няколко минути. Емили се мъчеше да измисли какво да каже. Ушите й пак се изпълниха с шум.
Тя се завъртя, за да зърне дали Мая беше сред тълпата, но очите й попаднаха право на Бен. Той седеше на предпоследния ред при останалите плувци. Емили кимна едва забележимо. При тези обстоятелства разправията им на партито й изглеждаше нелепа и далечна.
Но вместо да отвърне на поздрава, Бен я изгледа ядно. Тънките му устни се превърнаха в тънка упорита черта. После отмести поглед.
Е, добре.
Емили се завъртя на другата страна. Гневът забушува в нея. Някогашната ми най-добра приятелка току-що бе открита мъртва, искаше й се да изкрещи. И се намираме в църква, за Бога! Къде отиде прошката?
Тогава осъзна. Не искаше да се върне при него. Ни най-малко.
Ариа я докосна по крака.
— Добре ли си след събота сутринта? В смисъл, тогава още не си знаела, нали?
— Не, ставаше дума за друго, но всичко е наред — отвърна Емили, въпреки че не беше вярно.
— Спенсър. — Главата на Хана се вдигна рязко. — Аз, ъ-ъ-ъ, те видях наскоро в мола.
Спенсър я погледна.
— А?
— Ти… тъкмо влизаше в „Кейт Спейд“. — Хана сведе поглед. — Не знам… Щях да ти кажа здрасти, но… Както и да е, радвам се, че вече не се налага да поръчваш чанти от Ню Йорк. — Тя наведе глава и се изчерви, сякаш бе говорила твърде много.
Емили се изненада — не беше виждала това изражение по лицето й от години.
Челото на Спенсър се набръчка. После чертите й омекнаха в тъжен, почти нежен израз. Тя преглътна и също сведе глава.
— Мерси. — Раменете й се разтърсиха и тя стисна очи. Емили почувства, че и нейното гърло се стяга. Всъщност си даде сметка, че никога не бе виждала Спенсър да плаче.
Ариа положи ръка на рамото на Спенсър.
— Успокой се — кротко каза тя.
— Съжалявам — промълви Спенсър и избърса сълзите с ръкава си. — Аз просто… — Тя ги погледна една по една и се разплака още повече.
Емили я прегърна. Чувството беше малко неловко, но по начина, по който Спенсър стисна ръката й, разбра, че жестът й е оценен.
Когато отново се облегнаха назад, Хана извади малко сребърно шишенце от чантата си и се протегна над Емили да го подаде на Спенсър.
Без дори да го подуши или да попита какво е, Спенсър отпи голяма глътка. После присви очи, но кимна.
— Благодаря.
Върна бутилката на Хана, която отпи и я връчи на Емили. Течността опари гърлото й. Бутилката отиде у Ариа. Преди да пие, тя дръпна Спенсър за ръкава.
— Това също ще те накара да се почувстваш по-добре. — Ариа смъкна рамото на роклята си, разкривайки презрамката на бял плетен сутиен. Емили веднага го позна — Ариа бе изплела дебели вълнени сутиени за всяка от тях в седми клас. — Нося го в името на старите времена. Иначе адски сърби.
Спенсър потисна смеха си.
— Боже мой.
— Направо не си добре — захили се и Хана.
— Аз така и не облякох моя, помните ли? — намеси се Емили. — Майка ми смяташе, че е прекалено секси за училище!
— Така си е — закиска се Спенсър. — В случай, че това да си почесваш гърдите цял ден е секси.
Момичетата се разсмяха. Внезапно телефонът на Ариа избръмча. Тя бръкна в чантата си и погледна дисплея.
— Какво? — вдигна поглед Ариа, когато си даде сметка, че всички я гледат.
Хана опипа нервно гривната около китката си.
— Да не би, хм, да получи съобщение?
— Да. Е, и?
— От кого?
— От майка ми — отвърна Ариа бавно. — Защо?
Църквата се изпълни с тържествените звуци на орган. Хората зад тях се размърдаха и утихнаха. Спенсър неспокойно погледна към Емили. Сърцето на Емили заби тежко.