Някой докосна рамото й и Спенсър подскочи. Беше плещест русоляв полицай. Тя махна на Хана, Ариа и Емили да я продължат напред без нея.
— Вие ли сте Спенсър Хейстингс? — попита мъжът.
Тя кимна сковано.
Ченгето сплете пръстите на огромните си ръце.
— Много съжалявам за вашата загуба — каза той.
— Били сте добри приятелки с госпожица Дилорентис, нали?
— Благодаря. Да, бяхме.
— Ще трябва да поговорим. — Мъжът бръкна в джоба си. — Ето значката ми. Подновяваме разследването по случая. Щом сте били близки, може би ще ни бъдете от полза. Има ли проблем да намина тези дни?
— Не, заповядайте — заекна Спенсър. — Ще направя каквото мога.
Тя закрачи като зомби да се присъедини към приятелките си, които се бяха скупчили под една върба.
— Какво искаше? — попита Ариа.
— Искат да говорят и с мен — бързо каза Емили. — Но не е голяма работа, нали?
— Сигурна съм, че ще е същото като преди — намеси се Хана.
— Не би могъл да се съмнява за… — поде Ариа и погледна неспокойно към вратата, където бяха стояли Тоби, Джена и кучето.
— Не — възкликна Емили. — Вече не можем да загазим заради това, нали?
Те се спогледаха тревожно.
— Разбира се, че не — каза Хана накрая.
Спенсър огледа хората, които тихо разговаряха на ливадата. Гадеше й се, откакто видя Тоби, а и за пръв път виждаше Джена след инцидента. Но беше съвпадение, че полицаят дойде да разговаря с нея точно след като ги забеляза, нали така? Спенсър бързо измъкна цигарите за спешни случаи и запали. Трябваше да държи ръцете си заети с нещо.
Ще кажа на всички за случката с Джена.
Ти си точно толкова виновна, колкото и аз.
Но мен никой не ме видя.
Спенсър издиша нервно и огледа тълпата. Нямаше никакво доказателство. Точка по въпроса. Освен ако…
— Това е най-лошата седмица в живота ми — каза Ариа внезапно.
— И за мен беше такава — кимна Хана.
— Предполагам, че можем да погледнем на това от хубавата му страна — каза Емили с висок и треперлив глас. — Не може да стане по-зле от това.
Докато следваха процесията към гробището, Спенсър се спря. Старите й приятелки също спряха. Тя искаше да им каже нещо — не за Али, за А, за историята с Джена или за полицията. Вместо това повече от всичко й се щеше да им каже колко й бяха липсвали през всичките тези години.
Но преди да отвори уста, телефонът на Ариа изписка.
— Един момент… — промърмори тя и се разрови в чантата си. — Сигурно пак е майка ми.
В този момент телефонът на Спенсър извибрира. И иззвъня. И изчурулика. Не беше само нейният, а и тези на приятелките й. Внезапните звуци прозвучаха още по-пронизително на фона на тихата, мрачна погребална процесия. Останалите опечалени ги изгледаха възмутено. Ариа нервно се опитваше да махне звука; Емили бързаше да отвори своята Нокиа.
— Имам едно ново съобщение — оповести Хана.
— Аз също — прошепна Ариа.
— И аз — отекна Емили.
Спенсър видя, че и тя е получила есемес. Всички натиснаха бутоните „Прочети“. Измина минута в потресено безмълвие.
— О, Боже мой — каза Ариа едва чуто.
— От… — изписука Хана.
Ариа промълви:
— Мислите ли, че иска да каже…
Спенсър преглътна с мъка. Момичетата прочетоха съобщенията си в един глас. Всяко гласеше едно и също:
„Още съм тук, кучки. И знам всичко.
Епилог
Какво се случва по-нататък…
Бас държа, че ме помислихте за Алисън, нали? Е, съжалявам, но не съм. Пфу! Та тя е мъртва!
А аз преливам от жизненост и още как… И съм много, много близо. На всичкото отгоре, за една група сладки госпожички купонът тепърва започва. Защо? Щото аз така казвам.
В крайна сметка, непослушанието си заслужава и наказание, нали така? А каймакът на Роузууд има право да научи, че палавата Ариа трупа червени точки по английски с помощта на извънкласни дейности като тази да се натиска с учителя, не е ли вярно? Да не говорим за гадната семейна тайна, която крие от години. Това момиче е същински провал.
Като сме на тая тема, редно си е да подскажа на родителите на Емили причината за странното й поведение тези дни. Хей, господин и госпожа Фийлдс, хубаво време, а? Между другото, щерка ви обича да се целува с момичета.