Преглътнал отказа ми да го поздравя. Хлапето седна до нас и попита:
— Морт, какво представляват хиксабродите?
Явно „кривакът“ нямаше ефект. Пък и аз може би вече се предавах. След Клей бях най-възрастният в екипажа — това сближаваше двама ни. Погледнах смръщено Хлапето и отвърнах:
— Защо питаш?
— Ще ни гостува един от тях.
Тутакси разговорите в стаята секнаха и вниманието на присъствуващите се насочи към Хлапето. Всички чуждоземни се задължаваха да минават на проверка през станции като нашата, преди да пресекат границата между някоя друга могъща галактическа сила и „човешката“ територия. Но понеже Станция 563 е доста отдалечена, чуждоземни рядко идваха насам, а когато това се случваше, приемахме го като истинско събитие.
Дори и Клей се поддаде на всеобщия интерес.
— Не знаех за това — каза той. — Откъде разбра?
— Съобщението се получи, докато ти проверяваше атмосферната инсталация — отговори Хлапето и небрежно махна с ръка. — Като се върна, вече го бях сложил в архива. Какъв ли ще е той, а, Морт?
Видял съм много места — повече от всички тях, та дори и от Клей. Тази ми беше втората служба. Върнах се към спомените си за денебианските безредици отпреди двадесет години.
— Скован, сякаш е глътнал бастун, горд като Луцифер, честен като светлината и непроницаем като камила. Прилича на човек, но е с лице на шотландска овчарка. Знаете с какво се славят хиксабродите, нали?
Някой от компанията се обади, че не знае, но може би само за да ми угоди. Възрастта ме правеше словоохотлив — като Клей с неговата Лулунгомина.
— Те са първите и единствени платени посланици в опознатата вселена. Можеш да ги наемеш, но не и да им повлияеш, да ги подкупиш или да ги заставиш да кажат нещо друго освен голата истина. А само как невъзмутимо ти я поднасят, братко! Затова са толкова търсени. Щом възникне някакъв политически спор, независимо дали на планетарно или междучуждоземно ниво, и двете страни наемат хиксаброд да ги представя по време на дискусиите. Така са сигурни, че противната страна е откровена. Хиксабродът на съперниците е живата гаранция за това.
— Не звучи зле — каза Хлапето. — Какво ще кажете да се съберем и да му устроим празнична вечеря по време на двадесет и четири часовия му престой тук?
— Недей да мислиш, че ще ти е много благодарен — изсумтях аз. — Просто така са си устроени.
— Нищо — отвърна Хлапето. — Какво пък, малко емоции за разнообразие няма да ни навредят.
Одобрителен шепот се разнесе из стаята. Мнозинството, включително и Клей, беше срещу мене.
— Хиксабродите ядат каквото ядем и ние, нали? — Хлапето вече правеше планове. — Ами добре, значи супа, салата, месо, шампанско и бренди — продължи той, като отброяваше отделните ястия на пръсти.
Зарази и нас с ентусиазма си. Но накрая все пак не се въздържа и отправи поредната нападка към Клей.
— Клей, а за развлечение защо не му разкажеш за Лулунгомина, а?
Клей трепна — едва забележимо, но всички забелязахме сянката, която премина по лицето му. Лулунгомина на Тарсус владееше мислите му със същата сила, с която спестяванията му пък привличаха Хлапето. Клей, разбира се, си даваше сметка, че прекалено много възхвалява красотата на Лулунгомина. Но се чувствуваше свързан с нея до болка — болка, която само думите можеха да облекчат.
Аз съм дорсаец. Освен това по-възрастен от другите и затова разбирах. Никой няма право да се надсмива над връзката, която сродява човека с неговия дом. Тя е толкова истинска, колкото и неуловима. И да се подиграваш с нея е жестоко.
Но Хлапето, твърде младо, не схващаше това. А и съвсем скоро беше пристигнало от Земята — Земя та, която никой от нас не е виждал, но от която всички ние водехме по-теклото си отпреди хиляди години. Хлапето бе енергично, силно и прозираше чувствата. Разбираше, както и всички останали, че склонността на Клей да говори надълго и нашироко за чудото Лулунгомина представлява всъщност началото на бавната разруха на старостта, първата малка слабост у човек, бил някога твърд като стомана.
Но за разлика от нас, които от съчувствие криехме отегчението си, Хлапето използуваше възможността да надделее над Клей и да провали решението му да не се занимава повече с комар. Нападаше неспирно болното място — и дори хладнокръвието на Клей не му служеше вече за защита.