— Много добре, сър, да преминем към същината на въпроса. Чували ли сте някога за Лулунгомина?
— Да.
— Били ли сте някога там?
— Да.
— И честно ли заявявате — за първи път бурен огън пламна в очите на хиксаброда: обидата, която Хлапето, без да ще, му нанесе, беше страшна, — честно ли заявявате, че според вашето добре обмислено мнение Лулунгомина е най-прекрасното място във вселената?
Дор Ласос отвърна поглед от Хлапето и го насочи към останалите в стаята. Сега най-накрая по лицето му ясно се четеше презрение към всички нас.
— Да, най-прекрасното — беше отговорът.
Дор Ласос се изправи пред очите на смаяните хора около масата. Взе полагащата му се хилядарка от купа пари и подаде останалите заедно с двете спестовни книжки и разписките на Клей. След това пристъпи към Хлапето и каза:
— Ръцете ми са чисти.
Пръстите му се свиха. И докато ние наблюдавахме втрещени, къси, бляскащи нокти с лекота изскочиха от тях и заиграха току до лицето на Хлапето.
— Съмняваш ли се в честността на един хиксаброд? — запита роботският глас.
Лицето на Хлапето беше побледняло, а бузите му — хлътнали от страх. Острите като карфици нокти се намираха съвсем близо до очите му. Той с мъка преглътна.
— Не — успя да прошепне.
Ноктите се прибраха. Ръцете се отпуснаха от двете страни на притежателя им. Отново безстрастен и студен, Дор Ласос ни погледна, поклони се и рече:
— Благодаря за любезността. Металическите нотки в гласа му прокънтяха в смълчаната стая.
После се обърна. Марширувайки като метроном, изчезна през вратата и се запъти към жилището си.
— Е, какво, разделяме се — каза Клей Харбънк, докато се ръкувахме.
— Дано планетите Дорсай те посрещнат добре, както, надявам се, мен ще посрещне Лулунгомина.
— Това бе чиста глупост. Не трябваше да откупуваш и мен — измърморих аз.
— Парите са повече от достатъчно и за двама ни — отговори Клей.
Беше минал месец след облога и двамата стояхме на космодрума Денеб Едно. Огромната, кънтяща сграда на тази централна станция се простираше на голямо разстояние във всички посоки. След десет минути щях да се кача на моя кораб за планетите Дорсай. Клей трябваше да изчака още няколко дни за един от редките полети до Тарсус.
— Самият облог беше ужасна глупост — продължих аз, решен да намеря нещо, от което да съм недоволен.
На нас, дорсайците, подобни вълнуващи моменти не ни доставят удоволствие. Но дорсаецът си е дорсаец. Не си търся извинения.
— Не беше глупост — отвърна Клей.
За секунда лицето му се помрачи.
— Забравяш, че истинският комарджия се хваща на бас само ако е сигурен. А когато погледнах в очите на хиксаброда, аз вече бях сигурен.
— Как можеш да говориш така — „сигурен“?
— Хиксабродът обичаше много родината си.
Смаян, аз се вторачих в Клей.
— Но ти не се хвана на бас за Хикса. Разбира се, че Дор Ласос е привързан към Хикса повече, отколкото към кое да е друго място във вселената. Но облогът беше за Тарсус, за Лулунгомина, нали така?
Лицето му отново помръкна за миг.
— Знаех, че ще спечеля аз. Чувствувам известна вина по отношение на Хлапето, но го предупреждавах, че комарджийските пари не се задържат. Пък и той е млад, а аз остарявам. Не можех да си позволя да загубя.
— Спри да говориш небивалици и ми обясни всичко — настоях аз. — Как така си бил сигурен, че ще спечелиш точно ти? Какъв беше номерът, ако е имало такъв?
— Номерът? — повтори Клей и ми се усмихна. — Номерът беше в това, че хиксабродът не може да е друг освен честен. Цялата работа е в името на родното ми място — Лулунгомина.
Той видя недоумяващото ми лице и сложи ръка на рамото ми.
— Слушай, Морт — каза тихо, — точно името заблуждаваше всички ви. Лулунгомина значи нещо на моя език. Но не е име на град или село, или местност. Всеки човек на Тарсус си има своя Лулунгомина. Както и всеки човек по света.
— Какво искаш да кажеш, Клей?
— Това е дума — обясни той. — Дума от моя език и значи „дом“.