Когато напуснах Рим, започнахме да си пишем и веднъж на около два месеца получавах от него дълги писма на особен английски, с които той изникваше пред мен, разговаряйки както винаги въодушевено, разпалено и с ръкомахане. Малко преди да замина за Париж, се оженил за една англичанка, с която живеели в малко ателие в Монмартър. Не го бях виждал четири година и не познавах жена му.
XIX
Не бях уведомил Стрьове за пристигането си и когато позвъних в ателието му, той отвори вратата и в началото не ме позна. Но сетне, изненадан, нададе радостен вик и ме повлече вътре. Винаги е приятно да те посрещнат толкова сърдечно. Жена му беше седнала близо до печката с ръкоделие и стана, щом влязох. Дърк ме представи.
— Мали си спомняш? — каза й той. — Често съм ти говорил за него. — После се обърна към мен. — Но защо не ми се обади, че пристигаш? Откога си тук? Колко време ще останеш? Да беше дошъл с един час по-рано, щяхме да вечеряме заедно.
Той ме обсипа с въпроси. Настани ме на един стол и взе да ме потупва, сякаш бях възглавничка. Настояваше да ми налее вино, да си взема кекс, пури. Не ме оставяше на мира. Беше съкрушен, че няма уиски, искаше да ми направи кафе, напрягаше се да измисли какво още да стори за мен, сияеше и се смееше и във въодушевлението си се потеше буквално от всяка пора.
— Не си се променил — усмихнах се аз.
Той си беше все същият нелеп на вид, както си го спомнях. Нисичък, закръглен, късокрак, все още млад — не ще да е имал повече от тридесет години, — но без време оплешивял. Лицето му беше съвсем кръгло и силно румено, имаше бяла кожа, розови страни и розови устни. Сините му очи също бяха кръгли, носеше големи очила със златни рамки, а веждите над тях бяха тъй руси, че едва се забелязваха. Напомняше онези весели, дебели търговци от платната на Рубенс.
Когато му казах, че мисля да поживея малко в Париж и съм взел апартамент под наем, той беше огорчен и ме упрекна защо не съм му се обадил. Щял сам да ми намери апартамент и да ми услужи с мебели (сериозно ли съм харчил пари за такива покупки?) — пък и щял да ми помогне да се нанеса. Той наистина смяташе, че не съм постъпил приятелски, като не съм му дал възможност да ми бъде полезен. През това време мисис Стрьове седеше тихо и кърпеше чорапи, без да проговори, само кротко се усмихваше на всичко, каквото казваше той.
— Е, както виждаш, аз съм вече женен — внезапно рече Дърк. — Какво ще кажеш за жена ми?
Той й хвърли ласкав, сияещ поглед и намести очилата върху носа си. От потта те постоянно се свличаха надолу.
— Какво, за бога, очакваш да ти отговоря? — разсмях се аз.
— Наистина, Дърк — обади се мисис Стрьове с усмивка.
— Но не е ли прекрасна? Слушай, моето момче, не губи време, ожени се колкото можеш по-скоро. Аз съм най-щастливият човек на света. Погледни я само. Не е ли като на картина? Шарден, а? Виждал съм най-красивите жени на света, но не съм виждал по-хубава от мадам Дърк Стрьове.
— Дърк, ако не млъкнеш, ще изляза.
— Mon petit chou24 — каза той.
Тя леко поруменя, смутена от страстните нотки в гласа му. От писмата му вече знаех, че е страшно влюбен в жена си, и сега се убеждавах в това — той почти не откъсваше очи от нея. Не можах да разбера дали и тя го обича. Бедният палячо, той едва ли можеше да породи любов, но усмивката в очите й беше нежна — може би зад нейната сдържаност се криеше много дълбоко чувство. Тя не беше онова пленително същество, което виждаше неговото опиянено от любов въображение, но притежаваше особена, строга привлекателност. Бе доста висока и сивата й рокля, скромна, но добре ушита, подчертаваше красивата й фигура. Такава фигура би допаднала повече на скулптора, отколкото на шивача. Буйната й кафява коса бе гладко сресана, лицето й беше бледо, с правилни, макар и не забележителни черти. Имаше спокойни сиви очи. Съвсем малко й липсваше, за да бъде красива, ала без него не можеше да се нарече дори хубава. Но когато Стрьове спомена за Шарден, имаше защо — тя и на мен ми напомняше онази мила домакиня е боне и престилка25, която големият художник бе обезсмъртил.
Представих си я как увлечено се суети сред своите тенджери и тигани, издигнала домашните си задължения до ритуал, придала им нравствен смисъл. Не очаквах да е умна, нито че може да бъде забавна, но в нейната строга решителност имаше нещо, което ме заинтригува. Сдържаността й беше малко загадъчна. Чудех се защо ли се е омъжила за Дърк Стрьове? Макар да беше англичанка, не можех да определя от каква среда произхожда, какво възпитание е получила, нито пък как е живяла, преди да се омъжи. Беше много мълчалива, но щом проговореше, гласът й бе приятен, а обноските — естествени. Попитах Стрьове дали все още работи.