От друга страна, можех да потърся подбудите му във влиянието на семейните отношения. Бих могъл да сторя това по десетина начина. Скритата дарба е можела да се, прояви в допира с художници и писатели, чието общество е търсела жена му; или някаква неудовлетвореност от семейния живот го е накарала да се затвори в себе си; или пък любовна история е разпалила в буен огън онова пламъче, което е тлеело в сърцето му. Но тогава щях да изобразя мисис Стрикланд по-различно. Щях да пренебрегна фактите и да направя от нея заядлива, досадна жена, тесногръда фанатичка, чужда на духовните тежнения на своя съпруг. Щях да направя така, че бракът да бъде за Стрикланд един продължителен тормоз, единственият възможен изход от който е бягството. Сигурно щях да подчертая търпението му към неподходящата съпруга и състраданието, което го измъчва, когато отхвърля нейното иго. И при всички случаи щях да премахна децата.
Разказът можеше да се направи още по-въздействуващ, ако бях срещнал Стрикланд е някой стар художник, който, притиснат от нуждата или подведен от желанието за търговски успех, е изневерил на своето призвание от младостта и след като вижда в Стрикланд обещаващ талант, който може да осъществи пропуснатите от него възможности, го подтиква да зареже всичко и да се отдаде на божествената тирания на изкуството. Сигурно щях да вложа доста ирония в образа на този преуспял старец — богат и почитан, който изживява чрез друг човек онзи живот, на който не са му стигнали силите да се посвети, макар да е знаел, че е по-достоен.
Фактите обаче са далеч по-обикновени. Направо от училищната скамейка Стрикланд отишъл без ни най-малко нежелание в кантората на борсов посредник. Докато се оженил, водил обичаен за своята среда живот; играел по малко на борсата, залагал по ле повече от един-два суверена на конните надбягвания в Дарби или на ежегодните студентски състезания е лодки между Оксфорд и Кеймбридж. В свободното си време сигурно се е занимавал малко и с бокс. Над камината му висели фотографии на мисис Лангтри30 и Мери Андерсън31.
Четял „Пънч“ и „Спортинг таймс“. Ходел на танци в Хампстед.
Дългият период, през който съм изпуснал Стрикланд от погледа си, има още по-малко значение. Годините, през които той се е борил да овладее трудното изкуство, са били еднообразни и не знам да се е случило нещо по-забележително в моментите, когато е бил принуден да работи нещо, за да изкарва прехраната си. Разказът за тези години би бил разказ за онова, което е видял да се случва на други. Не мисля, че тези неща са оказали някакво влияние върху неговия характер. Той сигурно бе събрал опит, в който има изобилен материал да се напише един роман-пикареска за съвременен Париж, но е останал чужд на всичко и ако съдя по разговорите си с него, през тези години не се е случило нищо, което да му направи особено впечатление. Може би, когато се озовал в Париж, той вече е бил твърде възрастен, за да стане жертва на блясъка на този град. Може би ще ви се види странно, но той винаги ми се е струвал не само практичен човек, но и непоправим реалист. Предполагам, че животът му в този период есе пак е бил романтичен, но той едва ли е гледал на него така. Може би за да усетиш романтиката на живота, трябва да носиш в себе си нещо от актьора, да можеш да се отделиш от самия себе си и да се наблюдаваш отстрани едновременно вглъбено и безпристрастно. Но аз не познавам по-целенасочен човек от Стрикланд. Нито друг, който толкова малко да мисли за себе си. Но за жалост не бих могъл да проследя онези трудни стъпала, по които той достигна своя връх в овладяването на изкуството си. Ако можех да покажа неговата неустрашимост от провала, непрестанните му усилия в борбата с отчаянието, упорството да не се предаде на съмнението в собствените сили, което е най-страшният враг за човека на изкуството, може би щях да предизвикам у вас съчувствие към един човек, който напълно съзнавам, че сигурно ви изглежда лишен от всякакъв чар. Но нямам материал за всичко това. Никога не съм виждал как Стрикланд работи, нито съм чувал някой друг да го е виждал. Той пазеше за себе си тайната на своята борба. И ако в самотата на ателието си влизаше — подобно на Яков — в схватка със самия бог, никому не позволи да стане свидетел на неговите мъки.
31
Мери Андерсън (1859–1940) — популярна негърска певица, преселила се от САЩ в Англия. Б. пр.