— Ами как ще пребориш корабните компютри за управление на стрелбата?
— И тях ще излъжа. Искаш ли да се обзаложиш, че няма да приготвя от два радара сигнал като от един, разположен на половината път между двата? Но сега работя по… извинявай, отново използвам твоя глас.
— Добре. Какво точно правя?
— Ако този адмирал е наистина хитър, ще стовари върху края на стария катапулт всичко, което има, от най-далечното разстояние, за да остане напълно недосегаем за нашите сонди. Независимо дали знае кое ни е „тайното“ оръжие, ще разбие устройството и ще пренебрегне радарите. Затова заповядах на входа на катапулта — тоест ти заповяда — да нагласят за пуск ония товари, които успеят да подготвят. В момента изчислявам за всеки от тях нови, дългопериодни траектории, сетне ще ги хвърлим до един, изтиквайки ги в космоса колкото се може по-бързо.
— Слепешката ли?
— Ман, нали знаеш, че не се нуждая от радарен лъч за изстрелване на такива товари? Преди винаги съм ги наблюдавал, но не е наложително. Това няма нищо общо със запокитването им, което представлява предварителни сметки и пълен контрол върху работата на самото устройство. Затова поставяме боеприпасите от стария катапулт в бавни траектории. Така ще принудим адмирала да се насочи по-скоро към радарите, отколкото към него — или едновременно към всичко. После ще му създаваме работа. Току-виж го отчаем толкова, че слезе наблизо за изстрел от упор и даде на нашите момчета шанс да му изгорят очите!
— Юнаците на Броуди ще харесат това. Които от тях са трезви. — Блъсках си главата над идеята му. — Майк, зяпал ли си видеото днес?
— Преглеждах предаванията, но не бих казал, че съм ги следил непрекъснато. Защо?
— Ами хвърли още едно оченце.
— Хубаво, хвърлих. И какво?
— Телескопът, който свързаха с видеото, е свестен, има и други. Питам: защо да използваш радар за корабите? Нали искаш мъжагите на Броуди да им видят сметката?
Майк помълча поне две секунди.
— Ман, най-добър мой приятелю, мислил ли си да поемеш работата ми на компютър?
— Това сарказъм ли е?
— О, съвсем не. Срамувам се. Инструментите на „Ричардсън“ са фактор, който никога не съм вмъквал в изчисленията си. Глупав съм, признавам. Да, да, да! Ще наблюдаваме корабите с телескоп и няма да включваме радарната мрежа, освен ако ония се отклонят от установените балистични криви. Има и още възможности… Не зная какво да кажа, скъпи друже, само че изобщо не ми е хрумвало да използвам астрономически уреди. Гледам с радарче, винаги така съм правил. Просто не съм и помис…
— Стига де!
— Говори искрено, Ман.
— Аз оправдавам ли се всеки път, когато ти се сетиш пръв за друго?
Машината произнесе бавно:
— В това напипвам нещо, което според мен не се поддава на анализ. Моя функция е да…
— Престани да се тормозиш. Щом идеята е добра, приложи я. Може да те вдъхнови за още хитрини. Изключвам и слизам долу.
Тъкмо влязох в покоите на Майк и Де ла Пас се обади по телефона:
— Щабът ли е? Някакви новини от фелдмаршал Дейвис?
— Тук съм, Проф. В главната компютърна зала.
— Ще се присъединиш ли към нас в канцеларията на Надзирателя? Трябва да взимаме решения, да си вършим работата.
— Проф, досега бачках! И в момента правя същото.
— Сигурен съм. Обясних на останалите, че програмирането на балистичния компютър е твърде деликатно дело в настоящата операция и ти се налага да се занимаваш лично. Обаче някои колеги смятат, че министърът на отбраната би следвало да присъства по време на дискусиите. И така, когато стигнеш до момента, в който според тебе можеш да повериш работата на своя помощник — името му е Майк, прав ли съм? — ще бъдеш ли любезен да…
— Светна ми. Идвам.
— Много добре, Мануел.