Професорът поклати глава:
— Не, Мануел.
Ядосах се.
— Проф, прекаляваш с тази твоя „никаква принуда“! Нали разбираш, че ще побеснеят?
— Хм, значи да побесняват. Но ще продължим с убеждение, а не със сила. Нека сега прегледаме плановете.
Плановете всъщност не бяха кой знае какво, ама това успяхме да сторим. Да предупредим всекиго за очакваните бомбардировки и/или нахлуване. Да въртим на смени мъже от милицията на Фин над зайчарниците, ако ония кръстосвачи заобиколят Луната и минат откъм тъмната й страна. За да не ни сварят отново по долни гащи. Максимални предпазни мерки за налягането и скафандрите в нашите поселения. Всички военни и полувоенни преминават към повишена бойна готовност в 16.00 (събота) и в пълна — при изстрелвани ракети или маневри на корабите. Артилеристите на Броуди да бъдат подтикнати да отидат в града, там да се напиват или каквото желаят, но да се върнат до три следобед. Тази идея даде Проф, Фин искаше да остави половината на пост. Де ла Пас каза, че не бива и ще бъдат в по-добра форма за дълго бдение, ако се позабавляват преди това. Съгласих се.
В бомбардирането на Земята не променихме нищо след първото завъртане. Получавахме изтерзани отзвуци от Индия и никакви известни от Велики Китай. Само че индусите нямаха от какво толкова да се оплакват. За тях не приложихме мрежа, твърде пренаселено е мястото. Освен точките в пустинята Тар и няколко върха имаше мишени в крайбрежните води, по-далеч от пристанищата.
Но е трябвало да изберем по-високи планини или да не се престараваме с предупрежденията. Както изглеждаше според новините, някакъв свят човек, последван от безброй поклонници, решил да се качат на всеки достъпен връх и да възпрат нашето възмездие единствено със силата на духа.
И пак се оказахме убийци.
Отгоре на това ударилите във вълните снаряди избиха милиони риби и някои рибари, защото те и другите, препитаващи се от океана, не се вслушали в думите ни. Индийското правителство май се вбеси заради les creatures aquatigues84 не по-малко, отколкото заради риболовците… но принципът за светостта на живота не важеше за нас — искаха главите ни.
Черният континент и Европа реагираха по-разумно, ала доста различно. Човешката единица никога не е била свещена в Африка, та отишлите да зяпат на мишените бяха приети като дребно кръвопускане. Европейците имаха цял ден да осъзнаят, че нанасяме удари по обещаните места и че нашите бомби са смъртоносни. Да, паднаха жертви, особено заради твърдоглавите морски капитани. Но не и избити нехайни тълпи, както в Индия и Северна Америка. Що се отнася до Бразилия и другите части на Южна Америка, загиналите бяха още по-малко.
После отново дойде ред на директората — в девет часа, петнадесет минути и двайсет и осем секунди на 17 октомври 76-а.
Майк го нагласи точно за 10.00 по нашето време, като с придвижването на Луната по орбитата й за едно денонощие и завъртането на Земята Северна Америка обърна към нас в пет източното си крайбрежие, а в два часа — западното.
Но рано сутринта в събота започнаха караниците какво да правим този път с мишените. Де ла Пас не беше свикал заседание на военновременния кабинет, ама те пак цъфнаха без Клейтън (Ватанабе), който отиде в Конгвил да оглави отбраната. Проф, аз, Фин, Уайо, съдията Броуди, Волфганг, Стю, Терънс Шиън — осем различни мнения. Професорът е прав: повече от трима никога нищо не могат за решат.
Трябваше да кажа — шест мнения, понеже Уайоминг си държеше хубавата устица затворена, същото стори и Де ла Пас. Той председателстваше. На граф Стю не му пукаше къде ще ударим, стига Нюйоркската фондова борса да е отворена в понеделник.
— В четвъртък — рече — разпродадохме на деветнадесет места акции, каквито всъщност нямахме. Ако искате лунната нация да не банкрутира още преди да е излязла от пелените, по-добре е моите нареждания за изкупуване, които ще прикрият продажбите, да бъдат изпълнявани. Кажи им Волф, накарай ги да разберат.
Броуди пожела да използва катапулта, за да пръсне всеки друг кораб, напуснал околоземна орбита. Съдията не знаеше нищо за балистиката, но помнеше на какви уязвими позиции са неговите сондьори. Не се препирах с бригадира, защото повечето ни товари бяха изведени на бавни обороти. Съвсем скоро щяхме да изстреляме и останалите, а и не ми се вярваше още дълго да разполагаме със стария катапулт.
Шини смяташе, че е много хитро да повторим онази мрежа, ама и да запратим една скала право по гнездото на миротворческата централа.