— Ман, не смятам, че е добре да удряме още по Шайен.
— Защо, Ман?
— Тая планина вече не съществува.
— Тогава пренасочи нейните резерви. Кога трябва да решиш?
— Бих могъл да ги прицеля в Албукърк и Омаха, но най-уместно е да го сторя веднага, утре ще имаме много работа. Ман, най-верни мой приятелю, налага се да тръгваш.
— Досаждам ли ти, друже?
— През следващите няколко часа първият кораб може да изстреля ракети. Ако това стане, планирам да прехвърля изцяло балистичния контрол на „Прашката на малкия Давид“. И когато го направя, ти трябва да си в Mare Undarum.
— Майк, какво те тормози?
— Ман, онзи младеж е прилежен. Обаче е глупав. Искам го под око. Току-виж възникне необходимост от бързи решения, а там няма кой да го контролира правилно. Нужно е да заминеш.
— О’кей, Майк, щом казваш. Но ако се наложи спешна промяна, пак ще ти се обадя.
Най-големият недостатък на компютрите въобще не е техен недостатък, ами е заложен във факта, че човекът дълго, може би часове съставя програмата, която машината изпълнява за милисекунди. Сред най-добрите качества на Майк беше способността му да се програмира сам. Бързичко. Просто му обяснявате проблема и го оставяте да бачка. По същия начин, за същото време би могъл да спретне и своето „синче-идиотче“ с грамадно преимущество в скоростта спрямо хората.
— Но, Ман, аз искам да отидеш там, защото надали ще успееш да се свържеш с мен. Нищо чудно линиите да бъдат прекъснати. Затова подготвих пакет от възможно необходимия софтуер за младока. Току-виж се окаже полезен.
— Добре, разпечатай то. И ми дай Де ла Пас да поприказваме двамата.
Майк го намери аламинут. Уверих се, че е сам, и му обясних какво желаеше компютърът от моя милост. Смятах, че Проф ще възрази. Надявах се да настоява, че трябва да остана по време на бомбардировките, нахлуването или каквото измислят онези кораби. Ала той отряза:
— Мани, крайно наложително е да идеш. Колебаех се дали аз да ти съобщя. Обсъди ли шансовете ни с Майк?
— Нет.
— Аз правя това непрекъснато. Хайде да го кажа без увъртане. Ако Луна Сити бъде разрушена, ако аз и останалите от правителството бъдем убити, даже ако радарните очи на нашия amigo бъдат ослепени и той загуби връзка с новия катапулт, а всичко това е възможно при свирепа бомбардировка… даже тогава Майк пак дава равни шансове на Луната. Стига „Прашката на Давид“ да действа и ти да си там, за да ръководиш.
Казах му:
— Да, шефе. Слушам, господарю. Ти и Майк сте гадняри, искате да ми развалите веселото. Изпълнявам.
— Много добре, Мануел.
Поседях още час при дружока, докато разпечатваше метри след метри програми, приспособени за другата машина. Работата щеше да ми отнеме шест месеца, дори да бях помислил за всички възможности. Хм, той бе направил и указател с кръстосани отпратки — вътре съзрях ужасии, които не бих посмял да разкажа. М-да, при определени обстоятелства, ако се появи необходимост да разрушим (примерно) Париж, там беше посочено кои снаряди от кои орбити да се вземат, как младшият компютър да ги намери и да ги насочи към мишената. Въобще имаше всичко.
Четях този безкраен документ (не самите програми, а описанията им в началото на всяка), когато се обади Уайо.
— Скъпи Мани, Проф каза ли ти нещо за отиване в Mare Undarum?
— Да. Тъкмо щях да ти звъня.
— Добре. Ще опаковам нашия багаж и ще се срещнем на източната станция. Кога можеш да дойдеш там?
— Нашия ли? И ти ли идваш?
— Проф не ти ли спомена?
— Nein.
Изведнъж се развеселих.
— Мили, чувствах се виновна. Исках да тръгна с тебе… но ми липсваше някакъв повод. В края на краищата от мен няма полза около компютрите, защото имам свои отговорности тук. Тоест имах. Днес бях уволнена от всички постове, както и ти.
— Какво-о?
— Вече не си министър на отбраната, сега е Фин. В замяна на това ставаш втори премиер-министър…
— Я гледай!
— … също и заместник-министър на отбраната. Аз пък съм дубльорка на парламентарния шеф, а Стю Лажуайе беше назначен за заместник-министър на външните работи. Значи и той идва с нас.
— Обърках се.
— Не е толкова изневиделица, колкото ти се струва. Проф и Майк го измислиха преди месеци. Децентрализация, скъпи — същото, което Макинтайър разработваше за зайчарниците. Ако се случи беда в Л-Сити, Свободната държава Луна отново ще има правителство. Професорът ми каза: „Мила девойко Уайоминг, докато вие тримата и неколцина конгресмени сте живи, нищо не е загубено. Все още можете да преговаряте за справедливи условия, без да отваряте дума за нанесените ви рани.“