Официалният спътник ретранслатор на ФН твърдеше, че балистичните радари на Луната са унищожени и оттук нататък сме беззащитни. Чудех се какво ли мислят по въпроса хората от Монтевидео и Буенос Айрес. Вероятно си имаха прекалено много грижи, за да слушат вестите. Водните удари криеха и по-лоши страни от онези по открити земни пространства.
Видеоканалът на „Дневен лунатик“ показваше Шини. Той подробно разказваше за нашите люде какво станало при атаката на „Есперанс“ и повтаряше новините, предупреждавайки народа, че битката не е завършила. Боен кораб щял да се появи в небето ни всеки момент: да бъдат готви за всичко, да останат в скафандрите (Шини носеше своя с вдигнат шлем), да вземат максималните предпазни мерки за налягането. Отрядите — в пълна бойна готовност, а гражданите без определени задължения в момента да потърсят укритие на най-долните равнища, като изчакат там до второ нареждане. И така нататък.
Изрече тези неща няколко пъти, после внезапно мина на друго:
— Мълния! Вражеският кръстосвач е засечен от радари, идва ниско и бързо. Може да се насочи към Луна Сити. Мълния! Изстрелял е ракети към изхода на…
Картината и звукът изчезнаха.
Сега ще кажа онова, което ние от „Прашката на Давид“ научихме по-късно. Вторият кръстосвач, движещ се в най-стегнатата орбита, допустима при лунното притегляне, успял да започне бомбардировка върху изхода на стария катапулт. Това беше на сто километра от входа и нашите стрелци. Врагът разбил много от магнитните пръстени за минутата, която имал, докато навлезе в обсега на лазерните сонди, скупчени около радарите там. Мисля, че се е чувствал в безопасност. Ама не бил. Момчетата на Броуди му изгорили „очичките“ и му отрязали „ушичките“. Направил още една обиколка, за да се разбие близо до Торичели — явно при опит за кацане, тъй като двигателите му се включили тъкмо преди края.
Но следващата вест за новия катапулт получихме от Земята. По онази тръбяща честота на ФН заявиха, че нашето устройство е разрушено (вярно) и с това е сложена точка на заплахата от Луната (грешка). После призоваха всички лунатици да арестуват самозваните си водачи и да се предадат в очакване на снизхождение от Федерираните нации (такова нещо няма — говоря за „снизхождението“).
Изслушах това, пак проверих програмите и влязох в тъмната радарна зала. Ако всичко вървеше по план, след малко щяхме да снесем още едно яйце в река Хъдзън, сетне три часа продължавахме по мишените, пръснати из континента — последователно, защото младокът не можеше да се справи с едновременни изстрели. Майк бе съобразил тактиката си с него.
Ударихме Хъдзън според графика. Питах се колко ли нюйоркчани гледаха новините, докато се взираха в мястото, откъдето дойде доказателството за лъжовността им.
120 минути по-късно станцията на ФН каза, че лунатиците са имали снаряди в орбита въпреки разрушения катапулт. Ала щом малкото бомби паднат, повече не се очакват. След като свършихме с третата атака на Северна Америка, изключих радара. Не работеше през цялото време. Младокът бе програмиран да надзърта само при необходимост, за по няколко секунди.
Разполагах с девет часа до щурма срещу Велики Китай.
Но не и с девет часа за най-неотложното решение — да цапардосам ли пак жълтокожите долу. Липсваше ми информация. Като не броим земните новинарски канали, които може би лъжеха. Скапано. Не знаех бомбардирани ли са зайчарниците или не. И дали Проф е жив. Два пъти по-скапано. Бях ли в момента действащ министър-председател? Имах нужда от Бернардо де ла Пас. Държавен глава не е предпочитаното ми занимание. И преди всичко се нуждаех от Майк: да преценява фактите, да изчислява степените на несигурност, да прогнозира вероятностите на един или друг курс.
Ей Богу, даже не знаех дали нови нашественици са се насочили към нас и още по-лошо — не смеех да погледна. Ако включех радара и използвах „детето-идиотче“ за претърсване на небето, всеки боен краб, който той докоснеше с лъча, би го забелязал по-бързо, отколкото нашичкият него. Тези летящи крепости са приспособени да засичат радарното наблюдение. Така съм чувал. По дяволите, никакъв военен не бях, ами компютърен техник, напъхал се несръчно не където му е работата.
Някой звънна на вратата, станах и отключих. Беше Уайо, носеше кафе. И думичка не пророни, остави го и си отиде.