Вероятно проявих прекомерна предпазливост. Ала бях принуден да смятам, че този катапулт, единственият ни радар и двете дузини снаряди са всичко, отделящо Луната от пълния разгром. Да, успехът на моя блъф зависеше от невежеството на ФН за ресурсите, с които разполагаме, и за местоположението ни. Трябваше да им изглеждаме способни да обстрелваме безкрайно дълго Земята от терен, който не подозират и никога не биха открили.
И тогава, както е сега, повечето лунатици нищичко не разбираха от астрономия — нали сме пещерни жители, излизаме на повърхността само по необходимост. Но имахме късмет, в екипа на Грег се оказа и астроном-любител. Това приятелче беше поработило в „Ричардсън“. Назначих го за отговорник и го оставих да си блъска главата за началното обучение на своята група как да разграничават една звезда от друга. Погрижих се за тези неща, преди да се върнем към приказките.
— Е, Стю? Защо не бива да ударим по Велики Китай?
— Все още очаквам отговор от доктор Чан. Наскоро получих послание от него, предадоха ми го по телефона малко преди прекъсването на линиите…
— За Бога, как така не си ми казал?
— Опитах, но ти се беше заключил и зная, че е по-умно да не ти досаждам, когато се занимаваш с балистика. Ето какво гласи преводът. Обикновено съобщение до компанията „ЛуНоХо“ с код, означаваш, че е до мен и е минало през парижкия ми агент. „Нашият търговски представител в Дарвин (това е Чан) ни информира, че вашата пратка от дата…“ Добре де, да оставим кода настрана. Докторът има предвид дните на атаката, макар че уж говори за юни 75-а — „… е била неправилно опакована, което е довело до неприемливи повреди. Ако пропускът не бъде коригиран, преговорите за дългосрочната спогодба ще бъдат изложени на сериозна опасност.“
Граф Стюарт вдигна очи от листа:
— От край до край двусмислици. Доколкото проумявам, Чан смята, че е подготвил своето правителство да споразумение относно условията… Обаче ние трябва да отменим бомбардировките на Велики Китай, иначе току-виж сме му обърнали каручката.
— Хммм…
Станах и се заразхождах из стаята. Да поискам ли мнението на Уайо? Никой не познаваше достойнствата на блондинката по-точно от мен… Но тя се колебаеше между свирепостта и твърде човечното съчувствие, а аз вече знаех, че всеки държавен глава, дори и с временни пълномощия, не би трябвало да проявява нито едното, нито другото. Да попитам Грег? Той беше добър фермер, още по-добър механик, вдъхновяващ проповедник. Обичах го с цялата си душа… ала не желаех да науча позицията му. Стю? Хе, нали го чух.
Само че така ли беше наистина?
— Графе, ти как виждаш нещата? Не говоря за искането на Чан, а за твоето мнение.
Стю Лажуайе се позамисли.
— Трудно ми е, Мани. Не съм китаец, не съм прекарал много време в страната им и не мога да твърдя, че проумявам изтънко тяхната политика или психика. Ето защо съм принуден да се осланям на неговия подход.
— Уф… По дяволите, та Чан не е лунатик! Целите му не са и наши цели. Той какво очаква да спечели от всичко това?
— Мисля, че маневрира, за да получи монопол в търговията с Луната. Току-виж искат и бази тук, вероятно като екстериториална общност. Не че ние бихме се съгласили.
— Може и това да стане, ако ни припари.
— Но докторът не е казвал ясно нищо. Нали знаеш, никога не говори много. Повече слуша.
— Твърде добре ми е известно.
Тревожех се, с всяка изтекла минута бях все по-неспокоен. Новините от Синята планета жужаха като звуков фон. Помолих Уайоминг да ги следи, докато съм зает с Грег.
— Уайо, миличка, нещо прясно от ФН?
— Не. Същите заявления. Разбити сме напълно и всеки момент очакват нашата капитулация. О, има и предупреждение, че някои снаряди още се движат в орбита. Те били вече неуправляеми, но уверяват, че анализирали траекториите им и хората щели да бъдат известени навреме да напуснат точките на удар.
— Госпожо, нещо да подсказва, че Проф или който и да е в Л-Сити или другаде на Луната поддържа връзка със Земята?
— Абсолютно нищо.
— Проклятие! Новини от китайците?
— Не. Почти отвсякъде валят коментари. Ама не и от Велики Китай.
— Ъъъ… — Отидох до входа. — Грег!… Ей, приятел, виж дали можеш да намериш Грег Дейвис. Трябва ми.