Затворих вратата.
— Стю, няма да подминеш жълтокожите.
— Така ли?
— Аха, няма. Щеше да стане чудно, ако Велики Китай бе напуснал съюза срещу нас. Биха могли до си спестят някои загуби. Но ние стигнахме дотук само защото им доказвахме, че ги удряме, както си пожелаем, и унищожаваме всеки кораб, който изпратят горе. Поне се надявам, че сме изгорили последния, макар и без него да съсипахме осем от девет. Покажем ли колебание, нищо няма да постигнем — не и докато ФН разправят, че сме не слаби, ами довършени. Вместо това сме длъжни да им поднесем нови изненади. Започваме с тези китайци и щом доктор Чан много се разстрои, ще му дадем кърпичка да си изтрие сълзите. Успеем ли да демонстрираме още сила — когато ония шумят, че са ни пребили — тогава след време някой от миротворците с право на вето ще клекне. Ако не е Велики Китай, значи ще е друг.
Стю се поклони, без да отлепя от стола.
— Както решите, сър.
— Слушай, аз…
Влезе Грег.
— Мани, търсил ли си ме?
— Какво става с предавателя на Земята?
— Хари обеща, че можеш да го получиш утре. Добави, че джаджата ще бъде калпава, но пуснеш ли достатъчно ватове през нея, ще ни чуят.
— Мощност имаме. И щом казва „утре“, ясно му е какви ги върши. Значи ще стане днес — да речем, след шест часа. Ще работя като негов подчинен. Уайо, сладурче, ще ми донесеш ли ръцете? Искам номер шест и номер три… Най-добре вземи и петорката. Ще стоиш при мен да ми ги сменяш. Стю, ти пък ще напишеш няколко гадни послания, ще ти дам общата идея, само ми сложи повечко отрова. Грег, няма да запратим всички онези камъни наведнъж. Скалите в Космоса ще ударят скоро. После, когато ФН обявят, че сме били дотук с нашите снаряди и заплахата от Луната е приключила… се намесваме в тяхното предаване, за да оповестим новите бомбардировки. По възможно най-късите орбити, Грег, десет часа или дори по-малко. Затова провери всичко на катапулта, в термоядрената централа и системите за управление. Тази допълнителна стрелба трябва да мине като по конец.
Уайо се върна с ръцете, поисках й номер пет и добавих:
— Грег, заведи ме при Хари да поговоря с него.
След шест часа предавателят беше готов за излъчване към Земята. Бе грозно творение, повечето му части изкормихме от геоложки резонансен проучвател, употребяван в ранните етапи на проекта. Но можеше да праща аудиосигнали на радиочестотите и беше мощен. Записахме гаднярските версии на Стю, а Хари се подготви да ги пусне като кратък писък. Всички земни спътници имаха възможности за приемане на високоскоростни предавания в съотношение до 60:1 и аз нямах никакво желание да издаваме нашия транслатор повече секунди от необходимото. Зрително наблюдение потвърди опасенията ми — поне два кораба обикаляха в орбита около Луната.
Съобщихме на Велики Китай, че всеки от големите му крайбрежни градове ще получи по един лунен подарък на десет километра навътре в океана — Пусан, Цинтао, Тайпе, Шанхай, Сайгон, Банкок, Сингапур, Джакарта, Дарвин и прочие, освен Стария Хонконг, който щеше да усети точно пляскането по далекоизточните служби на ФН. Затова бъдете добри, дръпнете оттам всичките си хора. Стю отбеляза, че определението „човешки същества“ не важи за персонала на Федерираните нации: него приканихме да остане до своите бюра.
На Индия също изпратихме подобни предупреждения, като им казахме, че планетарните канцеларии ще имат допълнителна обиколка живот — от пиетет към паметниците на културата в Агра и за да се евакуира народът. (Смятах после да отложа с още едно завъртане, когато наближи моментът. Просто от уважение към Проф. Сетне с още едно и така до безкрай. Дяволите да ги вземат, бяха си настанили службиците в съседство с най-пищно украсената гробница, строена някога. Нали тя беше съкровище за чичко Де ла Пас.)
На останалия свят съобщихме да седи по трибуните, в играта се предвиждат няколко нови хвърляния. Но да стоят по-далеч от която и да е служба на ФН, където и да е разположена. Излязла ни е пяна на устата, затова никоя подобна канцеларийка не е безопасно кътче. А най-добре да напуснат всеки град с регионална щабквартира на миротворците. Обаче големите клечки и копоите на ФН нека си кютат по местата.
Прекарах следващите дванайсет часа в уроци за младока — как да промъква радарното си надзъртане, когато в небето ни няма кораби или поне така смятаме. Щом можех, подремвах. Леноре беше при мен и ме будеше за другия урок. После камъните на Майк свършиха, обявихме тревога и хвърлихме първата скала на „детето-идиотче“ бързо и високо. Изчаках да се уверя, че е потеглила във вярна посока, след това казахме на земяните къде да я търсят и кога да я очакват, та да знаят всички, че твърденията на ФН за победа са същото като вековните им лъжи относно Луната. И всичко това с най-добрите, най-грубиянските, най-високомерните изречения на Стю, поднесени с неговия културен стил.