Въпреки спокойния глас сълзите се стичаха по лицето му.
Затова се върнах върху трибуната и потвърдих онова, за което вече се досещаха. Казах им да се прибират. И се озовах в стая L на „Рафълз“, където започна всичко. Предстоеше извънредно заседание на кабинета. Но първо се втурнах към телефона, спуснах покривалото и набрах MYCROFTXXX.
Чух сигнал за несъществуващ номер. Опитах пак — същото. Хм! Вдигнах лепкавото покривало и попитах най-близко седналия човек (беше Волфганг):
— Телефоните не работят ли?
— Зависи. Вчерашната бомбардировка пораздруса нещата тук. Ако желаеш да се свържеш с някого извън града, най-добре звънни в централата.
Представих си как искам от диспечера да ме съедини с призрачен номер.
— Каква бомбардировка?
— Ама ти не разбра ли? Съсредоточена беше върху Комплекса. Обаче момчетата на Броуди докопаха кораба. Няма лоши повреди. Поне нищо, което не може да се поправи.
Принуден бях да отложа това, чакаха ме. Аз не знаех какво да предприема, но Стю и Волф Корсаков знаеха. Шини получи задачата да пише комюникета за земяните и останалата част от Скалата. Чувах се да обявявам цял лунен ден траур и двайсет и четири часа оплакване без никакви ненужни занимания. После давах нареждания да изложат тялото за тържествено поклонение — пъхаха ми всички думи в устата, бях безчувствен и мозъкът ми не искаше да проработи. О’кей, да свикаме Конгреса след изтичането на това денонощие. В Новилен? О’кей.
При Шини идваха съобщения от Земята. Волфганг съчини нещо вместо мен, където казваше, че поради смъртта на нашия президент отговорите ще се забавят най-малко с един ден.
Накрая сколасах да се измъкна с Уайо. Охрана от стиляги държеше хората настрана до частен шлюз 13. Щом влязохме у дома, нахълтах в работилницата под предлог, че желая да си сменя ръцете.
— Майк?
Никакъв ответ.
После опитах да набера неговите символи на домашния телефон — нулев сигнал. Реших твърдо, че утре ще отида в Комплекса. След смъртта на Проф имах нужда от Майк повече, отколкото преди.
Ала и на следващия ден не се придвижих, подземката пред Кризиум не вървеше заради последната бомбардировка. Бихте могли да обиколите през Торичели и Новилен, за да стигнете на финала в Л-Хонконг. Но до Комплекса, почти на две крачки — само с ролигон. Не успях да отделя време, нали бях от правителството.
След 48 часа най-сетне уредих да се отърва. Конгресът реши говорителят (Фин Нилсен) да заеме председателския пост, после Фин и аз преценихме, че Волфганг е най-подходящ за премиер-министър. Прокарахме го на сесията и аз отново станах конгресмен, който не ходеше на заседания.
Дотогава повече телефони започнаха да работят, имаше линия и до Комплекса. Пак набрах MYCROFTXXX. Никакъв отговор… Така че поех с ролигон. Наложи се да сляза и да измина пеша през тунела на подземката последния километър. Но иначе долната част на многострадалния Комплекс ми се стори непокътната.
Майк — също.
Когато обаче го заговорих, той не ми отвърна.
Никога не ми отвърна. Оттогава изтекоха доста години.
Можете да вкарвате въпроси в него, но на логлан и да получавате отговори пак на логлан. Работи направо превъзходно… като компютър. Само че не иска да приказва. Или не умее.
Уайо се стараеше да го придума. После престана. След време и аз вдигнах ръце.
Нямам представа как е станало. Много от външните му части бяха отрязани при последната бомбардировка — сигурно са се напъвали да унищожат нашия балистичен стратег. Дали е слязъл под онова критично число, необходимо за поддържане на самосъзнанието? (Стига да има такова нещо, винаги е било просто хипотеза.) Или направената още преди това децентрализация го е убила?
Аз не знам. Ако опираше само до въпросното критично число — ами че той отдавна е ремонтиран. Трябва отново да го е надскочил. Защо не се пробужда?
Може ли машината да бъде толкова уплашена и наранена, че да изпадне в кататония87 и да отказва контакт? А пък будното й его се свива навътре и се иска да рискува пак? Не, невъзможно е. Майк беше безстрашен — весело безстрашен като Проф.
Години, промени. Милата Мими отдавна избра да се оттегли от управлението на семейството. Днес Ана е старша съпруга, а Мими подремва пред видеото. Слим склони Хейзъл да вземе фамилното му име Стоун, тя роди две деца, сетне изучи инженерство. Появиха се всички онези лекарства за поносимост, сега земните червеи стоят тук по три-четири годинки и се връщат у дома без изменения. Е, има и други илачи, които правят почти същото за нас. Някои от хлапетата вече отиват да следват на Земята. И хималайския катапулт го построиха за седемнайсет години вместо за десет. Първия на Килиманджаро завършиха по-рано.
87
Нервно-психическо разстройство, при което се губи речевата способност. — Б.ред.; Всъщност кататонията е далеч по-тежка от проста загуба на речевата способност. — Б.Mandor.