Една лека изненада… Когато дойде времето, не Уайоминг, ами Леноре предложи да изберем Стю. Нямаше значение, всички казахме „да“. Още нещо, което не беше сюрприз, понеже с Уайо го пробутахме, докато имахме тежест във властта — бронзово оръдие на пиедестал в средата на Стария купол. Над него се вее знаме във ветрец от вентилатори. Черният му фон е изпъстрен със звезди плюс решетки в кървавочервено, а над тях е избродиран, горд и наперен, лъскав топ; отдолу стои нашият девиз TANSTAAFL! Там празнуваме Четвърти юли.
Получаваш само това, за което си платил… Професорът знаеше и плати с радост.
Но Де ла Пас подцени дрънкалата. Те въобще не приеха нито една от неговите идеи. Изглежда, че дълбоко в човешките души е вкоренен инстинктът да правят задължително всичко, дето не е забранено. Проф се увлече по възможностите да насочва бъдещето, когато разполага с голям и умен компютър — и забрави за по-всекидневните неща.
О, подкрепях го! Ама днес се чудя. Дали гладните бунтове не са твърде висока цена, за да оставиш хората на мира? Не знам.
Никакви отговори не знам.
Бих искал да попитам Майк.
Събуждам се нощем и ми се струва, че долавям тихия му шепот: „Ман… Ман, най-добър мой приятелю…“ Но кажа ли: „Майк?“, той не отвръща. Дали броди наоколо и търси някаква схема, където да се включи? Или е погребан долу в Комплекса и дири път навън? Всички негови специални памети са там, във файловете, чакат някой да ги раздвижи. Обаче аз не мога да ги извлека, бяха с гласово кодиране.
О, той е мъртъв, колкото и Проф, сигурен съм. (Но колко мъртъв е Проф?) Ако набера поне още веднъж номера и река: „Здрасти, Майк!“, дали машината ще ми отговори със „Здрасти, Ман! Да си чул хубав виц наскоро?“. От сума време не съм рискувал. Но не е възможно той наистина да е умрял, нищо важно не беше повредено — amigo само се е загубил.
Слушаш ли ме сега, Господи? Нима и компютърът е сред Твоите творения?
Твърде много промени… Може пък да отида на тази раздумка довечера и да им подхвърля някое и друго случайно число.
Или не. Откакто започна нашият разцвет, доста от младите приятелчета отпрашиха към Астероидния пояс. Чувал съм за разни хубави местенца там, не били особено пренаселени.
Бога ми, та аз още не съм на сто години.