за да отвърне със същото. Така покоят става закон.
Всичко, което нарушава покоя, е поквара.
Войната е най-страшното зло.
В Гуджааре имаше магия.
Протекторите разгласиха този факт из цяла Кисуа. Господарят на Сунанди - Кинджа Сех Калабша поиска от нея да изучава гуджаарейската магия като част от чиракуването й, макар това да накара старейшините да клатят глава, а благородните сона да въздишат. Но Кинджа беше непреклонен. Магията бе като майчино мляко за хората в Гуджааре. Те до един се нуждаеха от нея, гордееха се с ползата й и не ги бе грижа за последиците. Нямаше начин човек да разбере Гуджааре, без да вникне в източника на нейната мощ.
И Сунанди я изучаваше. Магията на Гуджааре се съсредоточаваше около лечителските сили, контролирани от Хетава -ръководният храм на вярата в Хананджа. Но макар жреците на Хананджа да служеха като пазители на магията, те не бяха неин източник. Хората от Гуджааре сътворяваха магия в необузданите въртопи от чувства и въображение, които се наричаха сънища - хананджистите само събираха урожая на тази необузданост, за да го филтрират до чиста и годна за употреба форма. И така, гуджаарейци занасяха своите кошмари и лишени от смисъл сънища в храмовете, където жреци, наречени Лечители, ги използваха за ликвидиране на тумори или за ускоряване зарастването на рани. В някои случаи се налагаше лечение от по-друг тип, например да израсне наново откъснат крайник или да се ликвидира отключено наследствено заболяване. Тук на преден план излизаха Курвите на Хананджа..!
„Недей!“ - сгълча се сама Сунанди. Страшно бе да проявяваш дори наум обичайното за Кисуа презрение, когато се намираш в Гуджааре. Наричаха ги Сестри на Хананджа, макар неколцина от тях да бяха мъже в женски одеяния - още една чудатост на Гуджааре. С тържествени ритуали Сестрите внушаваха възможно най-разюзданите и похотливи сънища у Нейните последователи - и тези сънища също се предаваха на Лечителите за общото благо.
А за ония жители на Гуджааре, които бяха твърде остарели, тежко болни или прекалено себични, за да направят своето приношение в Хетава... съществуваха жреците, наречени Бирници.
О, да, в Гуджааре наистина имаше магия. Огромни вонящи купища магия.
- Май те е страх - отбеляза Принцът.
Сунанди излезе стресната от своя унес, за да съзре напълно лишената му от угризения усмивка. В Гуджааре бе прието да се говори открито за подобни неща - за щения, които би трябвало да си останат съкровени, за скрити тревоги. Но той знаеше, че порядките в Кисуа не са такива.
- Добре го прикриваш - продължи Принцът, - но си личи. Най-вече в мълчанието ти. Толкова жизнена бе допреди малко, че промяната е поразителна. Или ме намираш за твърде безинтересен събеседник?
„Ех, ако Кинджа беше жив“ - каза си Сунанди зад маската на приветлива усмивка. Кинджа разбираше особеностите и противоречията в характера на гуджаарейците по-добре от когото и да е друг в Кисуа. В тази земя цветята избуяваха нощем, а реките напояваха тучни ливади насред пустинята. Тук политиката бе наполовина религия и наполовина загадка, а съгласно Закона на Гуджааре дори намекът за поквара се наказваше със смърт. И точно тук Сунанди установи, че даже Кинджа може да сбърка, защото, макар да я бе научил на езика, магията и обичаите, той не беше жена. Никога не бе ставало нужда да се изправи пред най-елегантния и най-опасен чар на гуджаарейския Принц на Залеза.
- Жизнена съм, когато е нужно - отвърна Сунанди. Махна с ръка - жест на безгрижие, намек за кокетство. - Деловите преговори с жена определено го изискват. Но аз имах впечатлението, че тази наша среща е... - Престори се, че търси точната гуджаарейска дума, макар да подозираше, че той за разлика от повечето свои сънародници не ще бъде така лесно заблуден от акцента или пък от престореното й невежество. - Как казвате тук? Не толкова официална. По-... интимна.
- О, да, така е. - Погледът му проследи всяко нейно движение, усмивката не слезе от лицето му.
Тя склони глава.
- В такъв случай мога да се държа по-естествено. Ако долавяш страх в мълчанието ми, той няма нищо общо с теб, уверявам те. - Сунанди се усмихна, за да смекчи иронията. В погледа му проблесна развеселен интерес, както всеки път, когато парираше словесните му закачки. Нищо чудно, че я намираше толкова съблазнителна. В нейните очи жените на Гуджааре бяха болезнено сдържани.
Принцът се надигна рязко от своята кушетка и тръгна с лениви стъпки към парапета на терасата. Сунанди изостави за миг благоприличието, за да се наслади пълноценно на гледката, без да бъде наблюдавана - макар че надали бе нужно да скрива своя интерес. Движенията на Принца бяха отработени, образец на грациозност - той прекрасно съзнаваше, че тя го следи с поглед. Черните му плитки бяха прокарани през златни цилиндърчета и украсени с нанизи ситни перли, а цялата му грива окръжаваше абсолютно съразмерно лице без какъвто и да било недостатък, ако пренебрегнем злощастния цвят на кожата му. Без възраст, също като жилестото му тяло на воин. Тук, в личните си покои, той бе заместил изисканите огърлици и другите отличителни знаци на своя сан с обикновена препаска и пухеста наметка. Дългите й пера метяха с тих шепот плочите на пода подире му.