- Майка ми, Бирник, тя умира - викаше някаква жена. И съпругът на друга, и войник, който сочеше празната орбита на окото си, и сгърбен старец, който молеше да бъде изпратен при жена си в Ина-Карек, Толкова много хора. Всички се бутаха неудържимо напред, протягаха умолително ръце. Започнаха дори да проявяват интерес към Ниджири - множество пръсти се вкопчваха в раменете и робата му. Някой го погали по тила и той извърна глава, за да улови пълния с отчаян копнеж поглед на някаква жена, преди тълпата да се юрне отново напред и да я погълне.
Изведнъж ръцете станаха прекалено много. Прекалено много умоляващи гласове ги заобикаляха отвред, искащи, настояващи, отчаяно пожелали онова, което никой от двама, никой от десетима Бирници не бяха в състояние да предложат. Ниджири ахна, когато някой го дръпна за робата и я съдра. Той отблъсна инстинктивно ръката и застана в отбранителна позиция. Някои хвана и Сунанди. Ниджири забеляза как очите й се разшириха уплашено, преди да се отдръпне...
- Дай да видя сина ти - обърна се Ехиру към първия мъж, който го бе заговорил.
Гласът му се извиси над цялата дандания, макар да не го бе напрягал. Тълпата се укроти и млъкна. В настъпилата тишина Ехиру пристъпи напред и хвана брадичката на детето, за да изправи увисналата глава, и прегледа блуждаещите очи.
- Той си е с ума - обади се мъжът. - Изсъхването започна преди години. Порази тялото му, но умът си е на място. Единствено дете ми е.
- Ясно - отвърна Ехиру с въздишка. - Може да се излекува, но не от мене. Подобно лечение изисква сънно семе, за да се регенерират мускули и нерви, както и сънна жлъч, с която ще се прекъснат всички вредни процеси. Хирургията ще отстрани ония части от тялото, които са непоправимо засегнати, но трябва сънна кръв за туширане на болката, както и сънна слуз за възстановяване на силите. Всичко това ще продължи много осмодневия и съществува възможност да не завърши с пълен успех, но аз самият не притежавам необходимите умения, за да се справя с което и да било от изброеното.
- Но нали си Бирник...
Ехиру вдигна поглед и думите на мъжа застинаха върху устните му.
- Бирник, но не Лечител. Аз мога да му помогна само по един начин. - Казаното увисна в мъртва тишина.
Мъжът затаи дъх, но вместо да си тръгне, както очакваше Ниджири, хвана здраво Ехиру за ръката и промълви:
- Помогни му тогава по твоя начин. Синът ми плаче всяка нощ, като знае, че никога не ще може да наследи нашата ковачница, никога не ще се ожени, никога не ще има възможност да се грижи за нас, родителите - цял живот ще си остане такъв, какъвто е сега. След две години става пълнолетен, а майка му още сменя пелени като на бебе! Всяко движение му причинява болка! Много пъти ме е молил да го убия, само че аз... аз така и не събрах... кураж... - Мъжът потръпна. Сведената му глава се разтресе неудържимо. - Щом не може да бъде излекуван...
Ехиру го наблюдава известно време, а сетне погледна момчето. Отвратителен паралитичен гърч премина по цялото му тяло, в очите бликнаха сълзи и потекоха по бузите, устата зяпна и се затвори, за да зяпне отново. Няколко дълги мъчителни мига бяха нужни на Ниджири, за да проумее, че това отчаяно френетично движение бе неистовото усилие на момчето да изрази съгласие.
„О, Богиньо, как си могла да позволиш подобно страдание? Как би допуснал който и да е продължаването му?“
Той не очакваше отговор на тази своя молитва, но го получи все пак, когато Сунанди пристъпи напред и хвана Ехиру за китката.
- Не мога да допусна това - каза тя. Гласът бе тих, а изразът на лицето - напълно сломен, но ръката й продължи да задържа неговата.
Ехиру само я погледна. Ниджири чу възгласите на тълпата и се обърна, за да види какво я е разтревожило. Двама от стражите се спускаха по стълбите с насочени копия.
- Направи го и ще убият както тебе, така и бащата, Бирник - каза Сунанди достатъчно високо, за да я чуе тълпата.
Сетне се обърна с въздишка към мъжа. - Виждам, че сина ти страда, но желанието ти противоречи на всички закони, които почитаме.
Мъжът я погледна втренчено, а след това се хвърли към нея, повлякъл болното дете подире си. Опита да я удари със свободната си ръка, а лицето му бе изкривено от ярост. Тълпата нададе вик на споделена тревога. Ехиру мигом хвана мъжът и го дръпна назад заедно с детето. Ниджири застана пред Сунанди, за да я предпази.
- Почитаме? - кресна мъжът. - Какво да почитам? Виждаш ли моя син? Какво е направил законът за него, а, кучка кастова?
Ехиру допря длан до гърдите на мъжа и го отблъсна решително назад.
- Спокойно - каза му той. Дори и да не бе усетил струйката сънна кръв помежду им, Ниджири щеше да разбере за нея от онова, което последва. Мъжът затаи дъх и се препъна назад като инстинктивно сграбчи своя син. Започна да премигва насреща им без следа от предишния си гняв. Вторачи се смаян в Ехиру.