- Заведи сина си в Хетава. В Гуджааре - каза му жрецът След това се извърна към Сунанди и стражите, а в погледа му студенееше сдържан гняв. - Това поне разрешено ли е, или не е? Дори един съвет от Бирник ли е незаконен тук?
Жената го изгледа продължително и Ниджири разбра - тя знаеше какво е направил жрецът със сърдития мъж. Нямаше представа как бе разбрала, може би просто бе твърде умел наблюдател. Но така или иначе, стражите можеха да убият Ехиру заради използването на наркомансия само след една нейна дума. Така тя би могла да се освободи от заплахата на отсрочената присъда, поне докато нещата в Гуджааре се оправеха и друг Бирник не бъдеше изпратен, за да събере нейната Дан. Ниджири усети в устата си напираща жлъч. Сви юмруци.
„Проклето долнопробно женище! - запрати мислите си в нея с желание да усети тя неудържимата му ярост. - И да умре той, начаса ще пристигне друг Бирник, за да вземе безполезния ти живот!“
Но Сунанди вдигна ръка, за да успокои войниците.
- Само съвет може - каза тя, - но трябва да добавя, че всеки, който отиде в Гуджааре, за да бъде лекуван с магия, не ще получи никога разрешение да се завърне в Кисуа. Такъв е от край време нашият закон.
- Пет пари не давам за вашия закон - сопна се Ехиру. След това се извърна и продължи напред през тълпата. Тя се раздели, за да му стори път.
Сунанди въздъхна, несъмнено разгадала гнева на Ниджири, събран в напрегнатите до скъсване мускули на широките му рамене. Момчето й хвърли огнен поглед и последва Ехиру. След като даде знак на стражите, и тя тръгна напред.
- Каквото и да си мислиш - каза му тихо, - спрях го, за да му спася живота.
Ниджири изсумтя:
- Той ти позволи да го спреш, за да спаси твоя.
- Какво?
Момчето посочи към тълпата, която бе започнала да роптае и да се вълнува. Болка и гняв се четяха по множество лица.
- Погледни тези хора, Говорителко. Те са верни на Хананджа и са дошли да съзрат Нейния най-висш Слуга. Ако онези стражи го бяха нападнали, мислиш ли, че щеше да се намери сила, освен божествена, която да се изпречи пред техния гняв?
Сунанди спря като ударена от гръм. Ниджири продължи напред прекалено ядосан, за да го е грижа дали тълпата няма да се сключи зад гърба му и да ги отдели един от друг. Но чу шляпането на сандалите й - тя тичаше, за да го догони, а момчето неохотно извика в съзнанието мисли за собствената си майка, както го бе учил Ехиру. Това смири яда му и той забави крачка, за да я дочака.
- Май ще излезе, че съм посветила твърде много години за изучаване на чужденците и съвсем недостатъчно - за изучаване на собствените ми сънародници - каза тя с огорчение. Ниджири прие казаното като неин начин за извинение. - Ти ги разбираш по-добре от мене.
- Хората са едни и същи навсякъде.
- Всички, освен него. - С крайчеца на окото си той забеляза насочения й към гърба на Ехиру жест.
Ниджири се усмихна и вирна гордо глава.
- Така си е. Всички, освен него.
Все така по неговите дири те излязоха от тълпата и се прибраха в къщата на Сунанди.
32.
Писъци събуждат малкия Ехиру.
Известно време остава в леглото, заслушан в дружното дишане на братята си, като си мисли дали това не е остатък от някакъв сън. Бързо прогонва тази мисъл, защото никога не забравя сънищата си, а само преди миг се е носил ниско над тучните поля недалеч от Ките-ян. Там няма ни помен от писъци - само глухо стенание на вятър и пърхане на собствената му препаска. Спомня си гъделичкане от мустаците на ечемични класове по кожата, ферментирала миризма на престояла кал откъм напоителните канали, слънчев топлик по гърба, повехнало синьо небе. По-преди се е гмурвал в тинята, за да провери какво е усещането. Един път тя се опитва да го удави, само че момчето е истинско чадо на Гуджааре. То извиква името на своята душа -АЗ СЪМ НЕША - и мигом става господар на съня си, така че калта се превръща в нещо като майчина утроба, която си спомня единствено докато спи, безопасна и всеобемна, истински уютна.
Но сега сънят си е отишъл и той лежи в реалността, където е само едно малко момче с препълнено от внезапен страх сърце.
Сяда в леглото. Неколцина от братята му следват неговия пример. В тази стая спят най-малките синове на Принца. Техемау е видял седем прииждания на реката и е най-голям, но Ехиру е онзи, към когото обръщат поглед всички останали. Той е само на пет и не си дава сметка за това че усещат у него някаква особена мъдрост, просто приема нещата каквито са. „Осенен от Богинята “ - казват техните възпитатели. „Одарен свише“- каза жрецът, пристигнал преди няколко дни в Ките-ян, за да го проучи. Той му даде огърлица с любопитна висулка - полиран яйцевиден обсидиан с гравирано лунно цвете.