- Нищо му няма на леглото - отвърна той. - Бирниците не спят нощем.
- Да, но имаш вид на човек, току-що събуден от сладка дрямка.
„Вече не съм Бирник в истинския смисъл на думата“ - помисли си той. Но тя навярно знаеше това.
- Къде е малкият ти убиец?
Ехиру поклати глава.
- В Ина-Карек, макар тялото му да лежи в твоята гостна с моята джунгиса на челото, за да не престава да сънува. Ако я нямаше, и той щеше да е сега буден, тормозен от мисли за всичките ни неприятности.
- Хм, да. - Тя въздъхна. - Радвам се да узная, че Бирниците също прекарват безсънни нощи. В това има нещо човешко.
- Бих могъл да кажа същото за посланиците - отбеляза Ехиру и пак обърна поглед към лика на Сънната. Будната Луна надничаше иззад извивката на своята по-голяма сестра като предвестник на приближаващата зора. - Човек с твоята професия сигурно непрекъснато се сблъсква със злото. Изненадва ме, че все още си способна да се разтревожиш от нещо до такава степен, че да загубиш съня си.
- Въпрос на степенуване, Бирник. - Тя слезе по стълбите, приближи го и застана в тревата до него. - Всекидневното зло въобще не ме тревожи, това е така, само че тази война е нещо много по-различно. - Поколеба се и добави примирително: -Навярно трябва да съм щастлива, че не ще доживея да видя ужасите й.
Той въздъхна към луната.
- Ти се опита да предотвратиш една война. В това няма никаква поквара.
В настъпилото мълчание жрецът долови нейната изненада и внезапно изострено внимание.
- Дори в методите ми...?
- Покварата е заболяване на душата, не на действията, Дже Калаве. И макар вторите да са понякога симптоматични за първата, дълг на Бирника е да надникне под воала на повърхностното. Когато се прибера в Гуджааре, ще информирам Съвета относно своята преценка. - Отново погледна към нея. - Гледай никога да не затънеш в поквара до там, че да приемеш злото, без да загубиш съня си, защото в противен случай за теб ще бъде опасно да стъпиш отново в Гуджааре.
Сунанди въздъхна дълбоко. Напрежението от цяло четиридневие се изпари с този единствен звук и тя затвори за миг очи - може би изпращаше благодарствена молитва на своите богове, които и да бяха те, а може би просто отново опитваше вкуса на живота. Но когато пак ги отвори, предишната непочтителност се бе завърнала.
- Не забравяй да съобщиш това и на чирака си, Бирник. Той хич не ме харесва.
Ехиру се усмихна, независимо от настроението си.
- Ниджири няма голям опит в общуването с чужденци или жени. Ти го объркваш.
- А което обърква, трябва да се унищожава?
- Или да се проумява. Само че ти, Сунанди Дже Калаве, си трудна за проумяване жена, дори при най-благоприятни обстоятелства. Не бива да виниш Ниджири заради решението му да вдигне ръце от тебе и да те убие като най-просто решение на проблема.
Тя се разсмя с нисък и плътен глас. Ехиру я гледаше, несъзнателно очарован от този звук, както и от издължените грациозни линии на шията й.
- Не е първият, стигнал до подобно решение - отбеляза Сунанди, вдигнала поглед към луните. - Принцът май направи същия извод. А и Кинджа често се шегуваше по този повод. -Тя млъкна внезапно и жрецът си спомни, че е все още в траур.
- Този Кинджа... - започна Ехиру. Взираше се към Сънната, докато го казваше, но успя да улови изражението на лицето й с крайчеца на окото си. Тя бе напрегната. Заговори тихо, за да я успокои: - Ще ми разкажеш ли за него? Понеже излиза, че е загинал при опит да спаси двете ни страни.
Тя дълго не отговаряше. Типично по гуджаарейски, макар Ехиру да подозираше, че подобна оценка надали ще й се понрави.
- Той беше... - заговори тя бавно - ами... мой баща. Официално, чрез осиновяване. Но всъщност по-скоро бе нещо, каквото си ти за Ниджири - по-голям брат, наставник, приятел. Обичах го точно така, както това момче обича тебе. - Млъкна за малко и го погледна. - Може би не по съвсем същия начин -никога не съм пожелавала Кинджа като любим.
- Дори да го бе сторила, любовта му към тебе щеше да се окаже прекалено силна, за да задоволи подобно желание -отвърна Ехиру с безизразен глас. - Един баща влияе върху своята дъщеря по начин, оставащ недостъпен, за който да било любовник. И обратното в крайна сметка; - Сви рамене. - Този Кинджа изглежда достоен мъж, а достойните мъже никога не са себични.
- Може би е редно да кажеш това на своя чирак, жрецо.
Ехиру поклати бавно глава и отпъди с ръка някакво досадно насекомо.
- Познавам Ниджири от дете. След като си е навил нещо на пръста, няма начин да бъде разубеден или спрян. Това ще го направи добър Бирник. - И сега, понеже мигът сякаш изискваше някаква степен на откровеност, добави: - Аз съм достатъчно себичен, за да искам тази любов за времето, което ми е останало.