Няма да злоупотребя с нея, но... Не съм и достатъчно силен, за да я отблъсна. Сигурно това ще развали мнението ти за мене.
Тя въздъхна и приклекна до него, обгърнала колене с ръце.
- Няма. Няма да го развали. Прегърни любовта, докато я имаш, жрецо, от каквато и посока да те споходи, благопристойна или не, за колкото и време да е дошла. Защото тя винаги, ама винаги свършва.
Нейната мъка и нейната болезнена самота почти препълниха мярата, която Ехиру можеше да понесе. Толкова силно му се щеше да я докосне, да прогони с милувка нейната тъга и да я замени с покой, но не посмя. Влечението към нея бе вече бездруго прекалено силно. А и осъзна опечален, не би могъл да сподели сънната кръв. Съзнанието му изразходваше събраното от войника прекалено бързо.
Е, съществуваха и други начини за споделяне на покой.
- Аз не съм жена - каза Ехиру. - Няма да имам достатъчно сили, за да странствам сам, след като веднъж се заселя за постоянно в Ина-Карек. Преди това обаче, ако ми се удаде случай, ще издиря този Кинджа, за да му кажа какъв късметлия е.
По тялото й премина лека тръпка, а лицето се изопна.
- Благо... - Само че не успя да продължи. Очите й се насълзиха. Ехиру погледна встрани и замълча, за да й даде възможност да остане насаме със себе си.
След малко тя пое дълбоко дъх и каза значително по-спокойно:
- Момчето разправя, че си искал да... ъъъ...се преселиш за постоянно в Ина-Карек съвсем скоро.
- Да. Трябва да го направя. - Той сведе поглед. - Не мога вече да контролирам в пълна мяра съзнанието си, Дже Калаве. Дори този промеждутък сега е нещо като безоблачен остров в потопа от лудост, който ме обкръжава. Всъщност не бива да оставаш насаме с мене. Не е безопасно.
- Момчето не се плаши от теб.
- Но ти би трябвало. Дори той би трябвало.
Ехиру въздъхна, загледан в разлюлените от вятъра градински сенки.
- Не. - Ехиру усети с изненада ръката на Сунанди върху своята. - Ти изживя дни на лудост в пустинята, където би могъл много лесно да ме Вземеш. Това не е поведение на звяр убиец, каквото и да си сторил на онзи войник. И както сам казваш, Бирник, понякога се налага да съдим човека по неговите намерения, а не по деянията му, колкото и страховит да е техният резултат.
И сега, за още по-пълно негово смайване, тя наклони тяло и го целуна.
Това трая само миг, но и той стигаше, за да вкуси от неуловимото ухание на нейните ягодовотъмни и меки като листенца от розов цвят устни. Никога не бе целувал жена. По-късно щеше да си спомня аромата на благовонното масло - каквото и да бе то, - което бе използвала след баня, звука на дишането й, вкуса на канела върху езика си. Мекотата на ръката й върху неговата, както и на гръдта й върху лакътя му. По-късно щеше да си представя как я привлича до себе си, щеше да съжали, че никога не ще познае осъществяването на подобни помисли и най-накрая щеше да му остане радостта от мисълта, че е имал възможност да изпита поне това през последните си дни в света на будните.
И сега тя се отдръпна с лека печална усмивка, а той продължи да я гледа все така поразен.
- Нека вътрешният взор на Хананджа бди вечно над тебе -произнесе тихо тя думите на благослова, които прозвучаха красиво на родния й език. След това го погали по бузата. - Не мога да ти пожелая покой, понеже ще трябва да се бориш, след като се прибереш в своята родина. Но късмет!
Тя се изправи на крака и напусна градината. Ехиру дълго гледа след нея. Не знаеше какво да мисли. Не знаеше дали изобщо трябва да мисли. Най-накрая установи, че се чувства по-добре. Повече уверен в правотата на избора, който бе направил и на пътя, който го очакваше. Тя му бе дала покой, макар и по свой собствен начин.
- Покой и късмет и на теб, Сунанди от Кисуа - промълви тихо Ехиру. - И сбогом.
33.
Има наводнение веднъж годишно
и то е знак на опита.
Има пълнолика Спяща Луна веднъж на десетилетие
и тя е знак на знанието.
Има Будна Луна всяка сутрин
и тя е знак на съзерцанието.
Има река по всяко време и тя е знак на историята.
Покрайнините на гуджаарейеките територии бяха на девет дни път по течението на Кръвта на Богинята. По-голямата част от това време Ниджири прекара в изпълнение на отредените му задачи върху палубата на търговската баржа, която ги отнасяше на север към дома. Когато не въртеше дългото кормило весло или не ловеше риба за вечеря, той убиваше времето, загледан в зелените поля от двете страни на реката, докато водите й се влачеха бавно към океана. Понякога се развличаше с тетет - игра на числа, в която трябваше да блъфира и лъже членовете на кисуатския екипаж. Без да иска, той спечели симпатии, като губеше всяка партия.