Тези занимания отвличаха мислите му от бъдещето, макар и само докато бе зает с тях. Понякога вдигаше поглед, за да съзре Ехиру, който прекарваше по-голямата част от свободното си време на носа на баржата, застинал като величествена статуя и потънал в света, който напоследък го бе обсебил. Друг път корабчето минаваше покрай скупчени къщици и пред погледа се появяваха селяни, подготвящи нивя за втора сеитба, както и дечица, довели добитък на водопой.
Тогава Ниджири изпитваше мъчителна болка, предизвикана от вида на тази прекалена нормалност. Необхватни по мащаб и страховитост заговори клокочеха нечути отвъд пределите на тези плодородни поля - придвижваха се армии, чудовища се пускаха на воля, безпределна смърт се готвеше да погълне всички земи. Но за простолюдието в Кисуа и Гуджааре животът си течеше такъв, какъвто го знаеха от векове - недосегаем за време и тревоги.
„Ето за това се борим“ - казваше си Ниджири в подобен момент, докато махаше с ръка и се усмихваше на някое детенце или на хубаво момиче. Този прост и подреден живот бе израз на божествения покой в най-изчистен вид. На неговата защита посвещаваха своите дни и нощи жреците от Хетава поколения наред. Това именно означаваше да бъдеш Слуга на Хананджа
После поглеждаше Ехиру и си спомняше какво ги очаква в Гуджааре. Тогава малкото спечелен покой се изпаряваше за миг.
Така минаваха дните му, докато вместо селца не започнаха да се появяват търговски пунктове, заменени по-нататък от малки и големи градове. На десетия ден в далечината изникнаха гигантските очертания и кули на столицата. Капитанът на баржата - някогашен офицер от армията на Кисуа - бе оптимистично настроен към рисковете, докато екипажът се подготвяше за края на плаването.
- Прекарал съм през портите на Гуджааре повече контрабанда, отколкото се полага за един живот - каза той на Ниджири, докато подреждаха стоката за обмитяване. - Вие не сте по-различни от останалите, така че не се бой.
Само че Ниджири се боеше. Видът на познатите градски стени събуди у него едновременно носталгия и страх, а колкото повече приближаваха, толкова по-силен ставаше страхът. И това не бе боязън пред неизбежното задължение, което предстоеше да срещне лице в лице, удари ли часът за събиране на Последната Дан на Ехиру. Тази особена мъка бе вездесъща, по-остра, по-притеснителна.
Обзет от силна тревога, той отиде при Ехиру, който работеше с второто кормилно весло. Двамата по-лесно щяха да направляват корабчето сред все по-често изникващите други съдове. Речният трафик се оживи видимо, докато приближаваха главното пристанище на Гуджааре. Момчетата от екипажа се шегуваха, че скоро ще могат да минават от единия до другия бряг на реката, като скачат от палуба на палуба.
- Сърцето ми пърха като криле на нощна пеперуда, Братко - каза той едва чуто, докато хващаше веслото, за да помага на Ехиру. - Никога не съм бил ясновидец, но завръщането в този град плаши всяка частица у мене.
- Няма причина да се страхуваме - отвърна Ехиру също толкова тихо. - Никой не ни издирва или най-малкото - не тук. Гуджааре е станала богата заради доброто отношение към търговците. Остава ни само да запазим спокойствие, за да преминем безпрепятствено през градските порти.
- А след като ги преминем?
- Бих желал да намерим нашите Спътници, но не знам как да стигнем при тях в Хетава, без да разберат останалите, на които нямам вяра. Като Супериора например. - За момент изражението му стана кисело, но след това въздъхна. - Засега елементът на изненадата е на наша страна. Все е нещо.
Ниджири се намръщи.
- Значи искаш да отидем право в Яна-ян. И какво? Да Вземем на бърза ръка Принца? Без...
- Да, Ниджири - отвърна Ехиру, като му хвърли тежък поглед. - Точно това искам.
„Бирникът громи покварата - и властта, ако е необходимо“ - каза му някога Рабанех. И бе прав да припомни на момчето, че е време да забрави мисленето на низшите касти. Покоят изискваше постоянно присъствие на справедливост, а не само липса на конфликти.
И така, Ниджири прехапа устни, подчини онази част oт себе си, която потръпваше при мисълта за извършване на нещо толкова дръзко, и съсредоточи цялото си внимание върху предстоящата задача.
- Трябва да открием Сестра Мелиатуа - каза той. - Тя и другите Сестри имат безброй приятели из целия град. Биха могли да ни помогнат.