- Хм. - Ехиру обмисли предложението. - Ако може да занесе съобщение в Хетава... или да скрие човек... - Погледна Ниджири и момчето мигом отгатна за какво си мисли.
Намръщи се.
- Няма да стъпваш в Яна-ян без мене.
Ехиру понечи да възрази, но явно размисли. Поклати глава, а в очите му се четеше задоволство.
- Ти си станал един груб и невъзпитан чирак, Ниджири.
- Винаги съм бил такъв, Братко. - Независимо от черните мисли, той не можа да сдържи усмивката си. Но мигът отлетя и Ехиру отрезвя. Погледна в далечината. Не бе трудно да се отгатне посоката на мислите му.
- Ехиру-братко. - Ниджири се подвоуми, но най-накрая изтърси: - Мислех си... дали да не се явиш пред Съвета на Пътищата. Ако се подложиш още един път на пранаж, но този път в сигурния покой на Хетава...
Ехиру отдръпна едната си ръка от веслото и му я подаде. Треперенето й бе осезаемо дори при слабото люлеене на баржата. Ниджири затаи дъх, а Ехиру отново хвана веслото, като го стисна с все сила, за да прикрие треперенето.
- Нали виждаш - промълви той и обърна безизразно лице към реката. - В рамките на едно четиридневие ще стана също толкова безполезен за тебе, колкото бях в пустинята. Така че трябва да действам бързо.
Изминали бяха дванайсет денонощия, откак уби войника, но запасите на Ехиру бяха отново изчерпани - вероятно вече от няколко дни, след като ръцете му бяха толкова зле. Покрусен, Ниджири пак хвана веслото.
С приближаването на брега речното движение стана още по-оживено. Накара ги да намалят ход и дори да спират, докато лодките се струпваха на едно място и се подреждаха в колони, устремени към високата арка, известна като Портала на Кръвта. Екипажът мрънкаше недоволно. Като се изтръгна с усилие на волята от своята мъка - поне дотолкова, че да обърне внимание, - Ниджири чу капитана да подвиква към съседна лодка. Интересуваше се защо задръстването е толкова по-голямо от обичайното.
- Чух, че претърсват наред - сви рамене другият мъж. -Дирят някого. Или пък укрити стоки. Кой ги знае?
- Да ги стигне езикът на Мнеза дано! - изруга един от тяхната баржа. - Защо, в името на сенчестите селения, им трябва да задръстят половината река с това претърсване? Да не са се побъркали? Луната ще залезе, преди сами да се приберат по домовете.
Капитанът обърна глава към Ехиру и Ниджири, макар да говореше на целия екипаж.
- Ние няма от какво да се притесняваме - заяви той. - Товарът ни е напълно законен - поне тоя път. - Думите му предизвикаха принуден смях. Ниджири не намери сили да се присъедини към него.
Лодката им доближаваше мрежата от кейове и пристани, които образуваха Портала. Войници в сивите препаски на Градската стража пъплеха като мравки по двата бряга на реката. Уплахата на момчето нарасна, когато забеляза един скован от ярост рибар да наблюдава как някакъв войник забива тъпата страна на копието си в дневния му улов. Когато най-накрая се добраха до един кей, към лодката приближи мъж с виолетова лента на митничар през тюрбана. Придружаваха го двама войници.
- Привържи лодката за проверка - безцеремонно разпореди той и екипажът побърза да се подчини. По нареждане на капитана Ехиру и Ниджири хвърлиха каменната котва през борда и застанаха в очакване сред останалите мъже от баржата.
Митничарят се прехвърли на борда с придобита от дълъг опит лекота и започна да рови из купчините чували и сандъци. Войниците се качиха по-непохватно и се насочиха решително към скупчения екипаж.
- Име и занятие - проговори първият. Докато вторият записваше в дълъг свитък, мъжете започнаха да се обаждат един по един. Дойде ред на Ехиру и той съобщи измисленото име, което бе казал на Гехану преди пустинното пътешествие. Същото направи и Ниджири.
- Не ми приличаш на кисуатец, момче - каза войникът с присвити очи.
- Роден е в Гуджааре - намеси се небрежно капитанът. -Сестра ми преспала с някакъв северняк и се пресели тук, след като близките я натириха. Наел съм го временно, понеже не е безполезен мързеливец като баща си.
Войникът изсумтя при тези думи и подкара нататък. Ниджири въздъхна скрито от облекчение, а капитанът му смигна.
Най-накрая войниците приключиха проверката.
- Дотук добре - обади се онзи, който пишеше в свитъка. -Вдигнете сега ръце и сме готови.
- Това пък защо? - попита капитанът. Плавам между Кисуа и Гуджааре вече десет години, но никога...
- Нови разпореждания от Яна-ян — отвърна вторият войник. Говореше с досада, явно вече бе повтарял същото не един път. - Напоследък имаме проблеми с разни шпиони и контрабандисти. Може да криете нещо по себе си.