Ниджири изскимтя, когато един войник го запрати с грубо ръгване в ребрата подир Ехиру. Ръцете и на двамата бяха свободни, но войниците очевадно бяха наясно с опасностите, които криеше физическият контакт с Бирници, защото ги подкараха предпазливо с дългите дръжки на своите копия. Ниджири хвърли разярен поглед към тях и разтри последната синина върху бедрото си, преди да приклекне до Ехиру.
- Ами сега, Братко? - Гласът му прозвуча напрегнат, но спокоен и Ехиру заподозря, че напрежението бе израз колкото на страх, толкова и на нетърпение.
- Сега ще чакаме - отвърна той, след което се зае с изучаване на обстановката, докато стражите застанаха на пост пред клетката. Самите клетки представляваха плоски решетки от ковано желязо, свързани в ъглите с помощта на намаслени въжета, за да се получат кубове. Ролята на врата изпълняваше груб бронзов лист, който запушваше пролука между железните пръти. Войниците търкулнаха нещо като воденичен камък, за да затиснат с него импровизираната врата. Цялата конструкция бе вързана към забити в стената на катакомбите клинове с въжени клупове накрая, защото бе очевидно, че в противен случай щеше да се килне нанякъде, а имаше риск и да се разпадне изцяло. Крехко наглед, съоръжението трудно можеше да се напусне.
Съседната клетка пустееше, но крайната си имаше обитател. Мъждивият светлик от факла не позволяваше на Ехиру да разгледа обстойно сгушената фигура, която би могла да мине за купчина парцали, стига да не помръдваше.
- Просто да чакаме? - Ниджири погледна стражите пред клетката и повдигна вежди. Не можеха да си говорят нечути, но пък и нямаше нещо за казване, което да не е вече известно на техните врагове.
- Принцът ще се появи всеки миг - отбеляза Ехиру.
Не след дълго пророчеството му се сбъдна. След по-малко от час войниците застанаха мирно, когато по коридорите внезапно закънтяха вериги и масивни метални лостове. Това бе механизмът, с който се отваряше тежката каменна врата, предпазваща катакомбите от годишните наводнения. Приток на чист въздух и шляпане на сандали известиха пристигането на Принца в компанията на четирима от Стражата на Залеза и момченцето с Ореола. Други две деца от прислугата завършваха колоната, понесли по един наръч тежки железни вериги.
Принцът спря пред клетката, сияещ с бронзовите плочки на бронята си и ленената си препаска в кървавочервено.
- Ехиру - проговори той с топла усмивка, - много ми е приятно да те видя пак.
- А на мене никак не ми е приятно да видя точно тебе, Еникет - отвърна жрецът.
Еникет вдигна вежди, а усмивката му посърна.
- Както виждам, кисуатците са наблъскали в главата ти куп лъжи, преди да те върнат обратно при нас. - Въздъхна. -Да беше убил оная жена, щях да ти спестя много мъки.
- Стига лъжи, Еникет - сопна се Ехиру. - Ти си замислил война. Непредизвикана война, за да заситиш собствената си алчност в противоречие с всеки наш закон. Обвинявам те официално в поквара...
- В нищо не можеш ме обвини - официално или не. - Усмивката изчезна светкавично от лицето на Принца, за да бъде също така светкавично заменена от израз на неописуема жестокост. - Изобщо не трябваше да те пускам в Хетава, след като разбрах, че са те изискали. По-добре да беше загинал с останалите ни братя и сестри, вместо да се превърнеш в поредната им марионетка. - Пристъпи по-близо до клетката, но извън обсега на ръцете им. Ехиру отпусна с усилие напрегнатите си мускули.
- Знаеш ли какво правеха те с нашия баща, Ехиру? Веднъж го видях да се валя окаян като слуга от най-презряна каста в краката на някакъв жрец от Хетава. Умоляваше, плачеше, вричаше се да направи каквото поискат от него, само и само да му дадат сънна кръв. И те му дадоха, умирайки от смях при неговото унижение.
До Ехиру Ниджири издаде приглушен звук. Жрецът свъси вежди, обзет от недоверие и внезапен гняв.
- Не може да бъде - каза той. - Сънна кръв се използва само за лечение.
Еникет отметна глава, за да избухне в горчив смях, който прокънтя между стените на катакомбите.
- За лечение? - Той се завъртя разгневен и започна да крачи напред-назад, стиснал юмруци край тялото си. - Сънната кръв крие най-великата тайна на властта в тази страна, Ехиру! Ти и твоите Спътници събирате стотици приношения всяка година. Сериозно ли мислиш, че всичката отива за утешаване на опечалени вдовици и облекчаване болките на оперирани селяндури?