Ехиру го гледаше втренчено, инстинктивно усетил как някъде в подсъзнанието му започва да се надига невъобразим ужас. Съвсем не това бе очаквал. „Не искам да чувам нищо“ -каза си той.
Само че никой не можеше да въстава против волята на Хананджа.
- Сънната кръв е по-сладостна от всяко вино или афродизиак, по-силна от най-чистия тимбалин - каза Еникет. Вече бе спрял да кръжи наоколо. Гласът му бе остър като връх на меч. И тих като на Бирник. - Едно-единствено вливане може да извиси ума, да утеши сърцето и да направи тялото неуязвимо за болка, изтощение и дори стареене - поне за кратко. Само че приемана често и в големи количества, тя превръща дори най-силни мъже в свои роби - започват да жадуват за нея, да се нуждаят от нея. Готови са на всичко, за да получат още. Това го знаеш по-добре от всеки друг.
Той вирна брадичка към Ехиру и жрецът неволно потръпна. Еникет се усмихна.
- Наистина ли допускаш, че Хетава няма да се възползва от всичко това, Ехиру? Откъде според тебе намират средства да поддържат Детската къща? Да ваят статуи от редкия лунен камък? Да ти купуват храна и дрехи? Каймакът на този град дава всяка година половината си състояние за благоразположението на Хетава... и за сънна кръв. - Устните му се сгърчиха. - Приношение за приношение.
- Лъжеш! - Ехиру скочи на крака и се хвърли срещу решетката. Цялото му тяло трепереше. Ако бе свободен в този момент, би го убил с голи ръце, за да спре ужасните думи. А Еникет само въздъхна при тази картина. Очите му бяха пълни със студено съжаление. И то повече от всичко друго прекърши гнева на Ехиру. Значи Еникет казваше истината.
„Не. Не е истина. Не е.“
- Четирийсет и четирите години управление на нашия баща бяха чиста измама, любезни ми братко - продължи Еникет. Сега говореше унило, без следа от раздразнение. Ехиру бе вцепенен до пълна безчувственост. - Нито едно негово решение не е взето без одобрение на Хетава. И всичко това от страх да не му спрат дажбата и да го оставят да умре в умопомрачение. Принцовете са кукли на конци - Гуджааре се управлява от Хетава. Когато разбрах това и видях какво са сторили с нашия баща, аз се заклех да разкъсам омагьосания кръг. Приех отровения им мед заедно с Ореола. Можех да избирам между това и перспективата да се видя някоя нощ насаме с Бирник в спалнята. Живях като техен роб дълги години. Но тайно търсех начини да се освободя.
Кимна към двамата слуги с вериги в ръцете. Те се поклониха раболепно и минаха покрай него към последната клетка. Стражите им я отключиха. Ехиру дочу шепот и дрънчене на метал, а малко след това двамата се показаха. Водеха обитателя на клетката. Това бе мъж, който би имал двойно по-голям от техния ръст, ако не бе така сгърбен. Той се тътреше помежду им с оковани глезени и китки. Отворено качулато наметало покриваше главата и тялото му, а отдолу носеше само лекьосана препаска. Този мъж трябва да е бил някога здрав и силен, но продължителен глад или някаква болест бяха изцедили жизнеността от неговата плът, за да го изтощят до краен предел. Кожата на краката му бе пепелява и осеяна с язви.
Ниджири затаи дъх и отскочи назад, а очите му се разшириха от ужас. Ехиру погледна към него, а после към сгърбената фигура, докато в съзнанието му се оформяше грозна догадка.
- Сега ме мразиш - каза Еникет. Лицето му бе застинало. Измъкна с една ръка нещо изпод пояса на кожената препаска. - Виждам го в очите ти, макар че би трябвало да ненавиждаш тях. А пък аз не съм те мразил никога, Ехиру, каквото и да си мислиш. Възнамерявам да те използвам, тъй като те превърнаха в оръжие и сами го тикнаха в ръцете ми. Но знай, че го правя по необходимост, а не от злоба.
Отново даде знак. Едно от децата протегна ръка, за да отметне парцаливата роба на окования мъж. И сега бе ред на Ехиру да се олюлее. Той бе до такава степен поразен от изненада и погнуса, че ако имаше нещо в стомаха, щеше да го повърне начаса.
- Уна-уне - прошепна той.
Уна-уне не отговори. Той някога бе наставник на Ехиру, най-стар и мъдър сред всички Бирници, служили на Гуджааре през последното десетилетие. А сега бе призрак с увиснала челюст, отправил блуждаещ поглед към нещо, което със сигурност бе най-извратената сцена от света на кошмарите. Нищо познато на Ехиру нямаше в очите на това същество. Нищо човешко нямаше в тях - вече не.
- Точно сега не е в най-добра форма - обясни Еникет все с онзи тих като на Бирник глас. - Умът му, доколкото му е останал, ту идва, ту си отива. Първоначално възнамерявах да използвам Лечител - по-лесно се ръководи, а и деградацията не би стигнала толкова далеч. Само че в свитъците изрично пише, че единствено Бирник би могъл да добие мощта, която ми е необходима. И така, платих на един от Пазителите, за да отмъкне Уна-уне, докато медитира в нощта преди своята Последна Дан.