Ехиру чу момчето в мрака:
- Супериорът каза, че Уна-уне е принесъл своята Последна Дан направо на Лечителите. - Ехиру никога не бе чувал гласа му толкова разстроен, треперлив като на някой старец. Нападението на Жътваря бе оставило своя отпечатък. - Аз гледах погребалната му клада заедно с другите послушници. Видях как изгаря!
- Видял си как изгаря някакво тяло - сряза го Еникет. -Най-вероятно на някой просяк, починал в Хетава. Не знам точно. Супериорът ми помогна да прикрия отвличането, понеже го заплаших, че ще разкажа на Бирниците за порочната употреба на сънна кръв. Може би е възнамерявал да ми спре достъпа за отмъщение. Или пък просто въобще не му е хрумвало да се запита за какво ми е на мене един свършен Бирник - кой го знае? Но както и да е, докато успее да разгадае намеренията ми, стана вече късно - Уна-уне бе мой.
Ехиру изхлипа. Не можа да се сдържи при жалкия вид на мъжа, когото бе обичал повече от роден баща, повече от всичките си братя и сестри, повече дори от Самата Хананджа. Прилепи гръб до студената и твърда стена в задния край на клетката, защото само така можа да остане на крака. „Спътник мой, наставник мой, аз те предадох, ние всички те предадохме, толкова ми е...“
- И защо? - Каза го с дрезгав шепот, повече от това не можеше. От другата страна на решетката Уна-уне потръпна, доловил този глас, а може би откликна на някакъв неуловим зов, отправен от болното му съзнание.
- За Уна-уне вече няма никакви предели - каза Еникет. Той Взема и Взема - далеч повече, отколкото когато и да било като Бирник. Голяма част от магията става жертва на неговата ненаситност, но и каквото остане, стига за моите нужди. -Извърна се към Уна-уне и вдигна ръка, като почука с нокът върху предмета в нея. Ехиру подскочи инстинктивно, доловил немощното жужене на джунгиса. Уна-уне... или не... Жътваря вдигна бавно глава и примигна срещу Еникет, сякаш се мъчеше да го съзре от голямо разстояние.
- Хайде, Братко - обърна се Еникет към това същество. След като прикрепи камъка към нагръдника си, той протегна ръце в болезнено позната поза. Също като статуята на Богинята в Хетава, даде си сметка ужасеният Ехиру. Или пък като Лечител в очакване да приеме доставените от Бирник приношения. Миг по-късно Жътваря се домъкна до Еникет, падна на колене пред него и хвана двете му ръце.
- Недей - прошепна Ехиру. Само че нямаше как да не разпознае позата на Жътваря - паралитична пародия на церемония по предаване на приношение. Ехиру не можеше да не признае майсторското изпълнение на Еникет. Той затаи внезапно дъх, тялото му се вдърви и до болка познат екстаз озари лицето.
И макар Ехиру да ридаеше, пристъп на чиста завистлива страст го заля цял. Това бе достатъчно, за да падне на колене, разтърсен от напразни напъни да повърне върху прашните камъни на пода. Усети ръката на Ниджири върху себе си -момчето се опитваше да го изправи на крака или поне да го утеши, но от това нямаше полза. Когато най-накрая вдигна глава, борещ се за въздух и с примигащи от сълзи очи, извратената церемония бе вече завършена. Над него падна сянката на Еникет. Той стоеше пред самата решетка и най-после в обсега на ръцете му, само че Ехиру бе така отпаднал, че не можеше да събере сили за действие.
- Казвам ти всичко това, понеже заслужаваш да чуеш истината след толкова много лъжи, Ехиру - промълви Еникет. Речта му бе леко завалена, очите - все още замъглени от спомена за отминала наслада. - Сънната кръв крие много повече сили, отколкото можеш да си представиш. Ти знаеш на какво е способен един-едничък живот. Но онова, което не знаеш и което Хетава крие от хилядолетия, е, че колкото повече живота бъдат взети и колкото повече сънна кръв бъде приета, толкова по-велики стават възможните преобразувания в душа и тяло. - Хвана желязната решетка и се наведе към нея, преди да заговори тихо и натъртено: - Вземи на един път достатъчно на брой живота и резултатът е безсмъртие.
Ехиру го гледаше смръщено с неразбиращи очи. Ръцете на Ниджири се напрягаха върху гърба му.
- Това не е възможно - чу той неговия глас.
Еникет пусна ленива усмивка. Очите му жълтееха над нея като пламъчета от фенер.
- Така стана с нашия основоположник Инунру- каза той. - Великият Инунру, богоподобният Инунру, благословеният от Хананджа! Никога ли не сте се питали как е могъл този смъртен да постигне толкова много в рамките на един живот? Сто години след първоначалните му опити той нито остарява, нито умира. Все повече и повече вярващи се събират под знамето на Хананджа, когато го гледат такъв и усещат силата на Нейната магия. Най-накрая Протекторите на Кисуа поставят извън закона неговите следовници и забраняват наркомансията, но не защото се боят от магията, а защото ги е страх от него. Инунру е направил от себе си почти бог и те трябва да сторят нещо, за да ликвидират неговото влияние.