- Куп лъжи! - кресна Ниджири. - В Хетава щяха да знаят това. Трябва да са останали записки, преданието щеше да е издълбано върху всяка стена...
- Хетава си има собствени тайни - отвърна Еникет със студена усмивка. Ехиру впи поглед в Уна-уне, който се бе отпуснал като в летаргия пред краката на владетеля. - Защото още сто години след забраната на неговото учение и дейност в Кисуа, в самото сърце на Хетава, в Залата на Благослова, Инунру най-сетне умира, убит от собствените си жреци. Те също започват да се страхуват от него. С времето силата му неизменно расте, а заедно с нея - и собствената му ненаситност. И те го убиват. И пренаписват ритуала на Хетава, пренаписват самата история, та да забрави светът за съществувалата някога магия. - Еникет се надвеси, така че нямаше как Ехиру да не го погледне. - Само че аз открих свитъците на Инунру, братко, и сега вече знам. Разковничето се крие в Жътваря.
Той протегна ръка и погали преклонената глава на Уна-уне с нежност, която нямаше нищо общо с обичта.
- Когато нашите армии се сразят с армиите на Кисуа на бойното поле - продължи Еникет, - тяхната кръвожадност и тяхната болка ще привлекат глада на Жътваря като пламък нощна пеперуда. Само че тази пеперуда ще погълне целия пламък, а заедно с нея - и аз. Уна-уне най-накрая ще умре, изпепелен от това могъщество... а аз ще стана вечен като бог. - Той замълча и отправи на Ехиру дълъг тържествуващ поглед. - Тогава обаче ще имам нужда от нов Жътвар.
Кръвта на Ехиру замръзна в жилите.
Еникет се извърна с тиха въздишка.
- Почини си добре, братко - добави той. - Ще се върна от Ките-ян, след като войната свърши. Стражата ще ме осведоми, когато у теб настъпят необходимите изменения. - Понечи да си тръгне, но спря и обърна лице към Ниджири. - Може да ти се стори недобронамерено... обаче момчето ще стане доброволна първа жертва.
С тези думи Принцът на Гуджааре си тръгна, като даде знак на стражите - дори на ония, които ги бяха затворили в клетката - да го следват. Те нахлузиха качулката връз главата на Жътваря и го подмамиха да стане прав. Съществото се затътри между двете - покорно засега.
- Еникет - прошепна Ехиру, без да знае проклятие ли е това или молба. Дори да бе чул, Принцът с нищо не го показа.
Огромните каменни двери изгромоляха още един път, за да ги запечатат в утробата на гробницата.
ЧЕТВЪРТО СКАЗАНИЕ
Вникваш ли вече в тайната? Съзираш ли оная нишка на безумие, която оплита в крайна сметка нашата орис?
Има причина ние, Слугите на Хананджа, да се вричаме в безбрачие. Има причина Принцовете да бъдат държани изкъсо. Това са капки в морето, песъчинки, запратени срещу буря, но ние не се отказвахме. Истинските сънуващи са едновременно гениални и умопобъркани. Повечето държави могат да понесат само малцина като тях, а и те умират млади. Ние поощрявахме нашите, бдяхме над тях, гледахме да са здрави и щастливи. Населихме с тях цял град и възхвалихме собственото си величие. Даваш ли си сметка колко красиво и колко опасно бе всичко това?
Да, аз знаех. Казах ти, че съм пазител на сказанията -отговорите на тези въпроси са ми били известни винаги. Учим нашите деца да държат езика си зад зъбите. Когато станах Бирник, започнах да наблюдавам. И бих проговорил, ако се наложи. Налага ли се?
Налага ли се?
Е, Супериор, никакъв те няма като лъжец, дори когато мълчиш.
Ще кажеш ли на моите братя поне, че съм умрял? Ехиру. Би трябвало с него да споделя тези сказания... не с тебе, но той винаги е бил крехък, независимо от силата си. Крепи го само едната вяра - а е толкова лесно да се прекърши тя.
Така че кажи му, че съм умрял. То ще е истина, когато приключиш с мене. И кажи му още, че го обичам. Той ще има нужда от това занапред. И тези слова ще са истинни, докато трае сънят.
35.
Произнасяйте всички молитви на суа,
езика на страната майка, за да помним винаги кои сте.
За всички сънища говорете на собствения си език,
зa да приемем онова, което сте станали.
Сред троновете на мъртвите започва пранаж.