Камък и вериги. Възцарява се тишина. След малко стърженето се чува отново.
Нощ трета: привечер.
- Трепериш.
- Н-н-е... студено...
- Знам.
- Наранявал ли съм те някога, Ниджири?
- Мене? Не, защо питаш?
- В-в-видение. Пранаж. Удрям те. Бия те. У-убивам.
- Не ставай глупав, Братко. Ето ме тук, нали? Никога не съм влизал в пранаж с тебе, макар да съм искал и да съм обучаван за това. Чувал съм слухове за теб, говорил съм с други, които са влизали. Не се притеснявай - никога не си вършил подобно нещо.
Глас, който трепери:
- Във видението... исках да го сторя.
Глас, който утешава:
- Никога не ще допусна това да се случи.
Нощ трета късно или четвърта ранна сутрин: малките часове. Почти недоловими звуци - смъртта се прокрадва на пръсти.
Бавното равномерно дишане секва за миг, после продължава.
- Добре дошъл, Братко.
Мълчание.
- Искаш ли ме?
Мълчание.
- Вземи каквото ти трябва. Използвай го, за да се освободиш. Ще те чакам в Ина-Карек.
Мълчание. Вече нищо не се прикрива - чува се само дишане, накъсано от напрежение.
- Н-н-н...
Очакване.
- Н-н-н... - Гласът се променя, станал е почти нечовешки. - Н-няма. Няма. Няма.
- Братко...недей, Братко, недей... Ето. Да. Да, Братко.
В риданията, които нарушават тишината, няма следа от надежда, но утешителните звуци надделяват, уверени и пълни с любов.
- Исках да... Щях да... Инденте а етун...
- Шшт. Тя не отделя нито за миг поглед от тебе, Братко. Ти си Нейният най-обичан Слуга, а й служиш от много отдавна. Тя ще те посрещне, когато удари часът. Ще останеш в Нейните селения на покой завинаги. Аз ще се погрижа за това.
- Сега, Ниджири. Трябва да стане сега. Следващия път...
- Следващия път ще направиш каквото трябва. Но се опитай да издържиш, Братко. Преди няколко часа прерязах връзките. Сега на стената й трябва само едно бутване и ще падне. А когато стражата дойде отново, ще се измъкнем.
- Не... мога да... издържа...
- Можеш. Аз ще ти помогна. Шшт. Затвори очи. Да, точно така. Шшт. Сега ще сътворя за нас двамата един сън. Искаш ли? Няма да е Вземане, но навярно ще пропъди лудостта за още известно време. Лежи спокойно.
- Ниджири.
- Винаги съм те обичал, Братко. Вече пет пари не давам кое е право и кое - криво. Ти си моят едничък Закон. Почивай сега - нищо не те заплашва в моя сън.
Мълчание.
Ден четвърти.
- Принцът бе прав, Братко.
Гърмят тежки вериги, ехо отеква по коридорите пред тях, докато каменните двери се раздвижват. Чист въздух нахлува в катакомбите. Посред троновете на мъртвите животът се готви за битка.
- Наистина си се превърнал в оръжие, но не негово. Всяко нещо служи на Хананджа - дори това. Не го забравяй, каквото и да сториш.
Грохотът заглъхва. Шум от стъпки осквернява смълчаната святост на Яни-иджа-инак - стражата приближава.
- Каквото и да се случи, никога няма да те изоставя.
Стражата застава пред вратата на клетката.
- Е, момче. Тоя умря ли вече? - Избухва смях.
И Ехиру вдига поглед е усмивка, която вселява мраз в душите им.
- Да - отвръща Жътваря.
36.
Жътваря e мерзост пред лицето на всичко,
което е скъпо на Хананджа.
Не позволявай на подобно същество да живее.
Първият страж падна, когато Ехиру събори с ритник освободената от връзките решетеста стена. Тя бе тежка - прикова единия войник към пода, а останалите двама стояха като вкаменени от изненада. Докато реагират, Ехиру бе вече отгоре им.
Ниджири се хвърли след него, готов да свали когото от двамата Ехиру пропусне, но нямаше нужда от неговата намеса. Ехиру нанесе саблен удар по гърлото на единия и със същото неуловимо движение извъртя тяло, за да хване лицето на другия. Ниджири видя как стражът, заслепен от впитите в очите му пръсти, крещи и търси опипом меча си. Ниджири побърза на помощ, но мъжът издаде къс задавен вопъл и се свлече на колене. Ехиру го пусна. Жертвата се катурна мъртва настрани.
„Всичко е по волята на Хананджа.“ - Ниджири се вкопчи в тази мисъл. В Нейно име щяха да извършат онова, което трябва да се направи.
Първият страж гъргореше немощно и най-накрая умря, стиснал гърло с две ръце.
Третият почти успя да се измъкне от металната плетеница, но коженият му нагръдник се закачи за един от прътите. Ехиру, замаян от резултата на своята Жътва, се обърна бавно - агонията на войника бе привлякла вниманието му.